
Не мога със сигурност да ви кажа модела на Kindle, но мисля, че беше Paperwhite? Паметта му е достатъчно голяма, че да имам 142 книги и да не съм запълнила и 1/3, поддържа .pdf, .mobi и .txt, като най - големият му недостатък е, че не чете .epub, поради което се налага да прибягвам до допълнителни сайтове за конвертиране. И въпреки това чрез него имам неограничен достъп до малка библиотека навсякъде и по всяко време, а и по - богат избор на четиво. Не ми се налага да купувам книги, нито да съм притисната от срокове, за да ги върна в библиотека/на приятел. Рядко ми се случва да не открия книга, която ми се чете, някъде из Интернет.
Батерията му държи около 4 - 5 дни при интензивно четене и около две седмици ако не чета толкова често. Освен чрез USB, може да се зарежда и в ел. мрежата, с помощта на обикновен адаптер (аз използвам на Samsung), тъй като такъв в комплекта няма. На размери е малко по - голям от смартфон, тънък, компактен и удобен за пъхане по джобове и чанти, и като цяло много по - лесно преносим: вече не ми се налага да мъкна със себе си тежки книги, които освен това са и неудобни за криене (особено когато искаш да почетеш в училище). Друг плюс на малките размери е, че може да се държи с една ръка като със същата ръка могат да се сменят и страниците, и най - спокойно можеш да се разхождаш четейки. (не го правя.)(излъгах.) Що се отнася за физическата издръжливост, не мога да говоря от личен опит.

Допълнителен perk са няколкото речника на многобройни езици (българският не е включен), които позволяват чрез натискане на определена дума да изведеш всичките й значения/да я провериш в Wikipedia. Голяма екстра е, че можеш да разглеж
даш и самите речници, когато си поискаш, т.е. получаваш като бонус и портативен речник. Cool. Съществува и готината опция WordWise, която основно е прикачена към класически книги и е на няколко нива на трудност. Докато си четеш, над думи, които е най - вероятно да са ти непознати, в полу-прозрачен шрифт са написани накратко значенията им в контекста.


Още нещо, което изключително много ме радва: "страниците" изглеждат точно като направени от хартия, дори прозират съвсем леко, колкото да се види следващата страница, точно както при "истинска" книга.
Четецът измерва скоростта ти на четене и след като "свикне" с нея, изписва в долната дясна част на екрана колко време ти остава до края на главата/книгата, което много помага в случаи на "чета до края на главата и си лягам".
Допълнителна готина възможност е тази да си кръстиш четеца, което е много готино за хора като мен, които обичат да кръщават неодушевени предмети - моят се казва Кера Тамара (три пъти ура за жените в българската история, които остават unacknowledged). Освен име можеш да му дадеш и каквито си избереш лични данни, по които да го разпознаеш в случай, че го изгубиш.
За по - организираните съществува и вариант да си създадеш папки, в които да подредиш книгите си, за останалите - подреждат се по реда, в който ги четеш, по автор или по азбучен ред, твоя воля. Има различни шрифтове, различни размери на шрифтовете, и въобще всичко за всякакви хора с всякакви предпочитания. Ако ви дразнят дребните шрифтове на някои книги, четецът определено е по - добрият вариант.
Единственото дразнещо нещо е скрийнсейвърът, който не можеш да промениш, освен ако не решиш да "хакваш" четеца. Понеже не ми се рискува, принудена съм да гледам реклами на неизвестни книжлета на самопубликували се автори/реклами на дрехи, обувки и веднъж дори на фифтишейдсовете.
Преди да се сдобия с четец, бях срещала какви ли не meme-ове и публикации/статии в различни сайтове - всички от рода на "Истинските книги имат извивки", "Четете истински книги", "Не на четците, хартиената книга е the be all end all" и т.н., и т.н. Като цяло бях останала с впечатлението, че четенето на електронна книга е доста неприятно преживяване. Все пак финансовото предимство на четците надделя и след като се сдобих с един, мога да твърдя, че освен читателския "каприз" да разлистваш страници и да ти мирише на книга, единственият недостатък на четците е такъв: когато видиш някого с електронна книга, нямаш абсолютно никаква възможност да разбереш коя книга чете, освен ако не попиташ. Ситуации от рода на "Оо, видях, че четеш любимата ми книга и реших да те заговоря" и приятелства, завързани по този начин са почти невъзможни.
И въпреки това, като се имат предвид всички предимства и малки екстри на електронните книги, колкото и да ми липсват понякога чувството да разлиствам страници и миризмата на хартия и мастило, уверена съм, че четецът е по - добрият вариант. (Ако хартиените книги станат безплатни, може и да си променя мнението.)