"Разбий ме" обаче е ужасяващо близко до действителността. 

"Протести. Митинги. Борби за оцеляване. Виждам умиращи от глад жени и деца, разрушени, превърнати в отломки домове, провинцията е обгорял пейзаж, чийто единствен плод е гниещата плът на жертвите. Виждам мъртвешко мъртвешко мъртвешко  и червено червено и винено и мораво и наситения цвят на любимото червило на майка ти - земята е пропита с всичко това"

Джулиет Ферърс е в центъра на всичко това. Тя не е докосвала човешко същество от 264 дни. Не е виждала дневна светлина от 264 дни. Не е чувала собствения си глас от 264 дни. Докосването й е способно да убие човешко същество - това е причината обществото да я отхвърля. Това е причината да е затворена в лудница. Това е причината собствените й родители да я мразят.

Проклятието  Дарбата на Джулиет я превръща в пионка в нечия чужда игра. Някой има планове да я използва като оръжие. Да я превърне в чудовището, което тя цял живот е смятала, че е. "Разбий ме" е история за силата на човешкия дух и за най - силното оръжие на човека - свободната воля.

Изключителна комбинация между екшън и романтика, първият роман на Тахере Мафи е вълнуващо начало на една поредица с точните съставки за пристрастяващо четиво: действие, което се развива изключително бързо и те кара да препускаш по страниците, безброй много неотговорени въпроси и мистерии, герои с неясно минало и съмнителна мотивация, както и любопитен стил на писане.

Нямаш време да си поемеш дъх, докато стремглаво поглъщаш глава след глава. Мафи не спира, не се оставя на разума. Цялата книга е един несекващ поток от емоции и усещания, който те потапя в не съвсем нереалния свят на Джулиет и то доста буквално. Мислите й се разливат по редовете. Понякога без пунктуация, на един дъх. Понякога мисли, които нямат право да преминават през ума й. Понякога просто това, което чувстват сетивата - сурова страст, неподправен ужас, непоколебима лудост, непоклатима решителност.

Оригинален опит (макар и често пъти граничещ с оригиналничене) за поезия в проза, "Разбий ме" е преизпълнена с метафори, някои - красиви, някои - тромави, други - откровено дразнещи и абсурдни. Въпреки това безспорно се постига вероятно желаният ефект - романът определено се отличава от останалите young adult книги, които съм чела през близките две - три години именно със смелия подход на Мафи.


Странна, но сполучлива смесица от любовна история, антиутопия и история за супергерои, "Разбий ме" някак ми напомни за игрите от детството ми - смелата героиня, изправена пред труден морален избор, злодеят със загадъчно минало, който се опитва да привлече героинята на своя страна, морално "белият" герой - рицар в блестяща броня, симпатичното хлапе, остроумният "deus ex machina", който се явява и comic relief на историята.

И макар че клишетата не са едно или две, забързаното темпо на книгата те увлича, а въпросите, които се трупат един след друг, но упорито остават без отговор те карат да продължиш да четеш... за да стигнеш до отворения финал, характерен за първа книга от поредица. И да стоиш с отворена уста, чудейки се защо нямаш пред себе си следващата книга. Или отворена книжарница по това време на денонощието.