''Песен за Ахил" - изследване на човека под маската на воина

5:01 PM

Девети клас. "Илиада". Разпалени дискусии, цупене и Иванела, която упорито мрази Ахил и защитава Хектор, напук на целия клас. Със своята безчовечност, великият воин, лишен от всякакви човешки черти, по - близо до божественото, отколкото до земното, описан от Омир, ми беше откровено противен. А Хектор - красивият, човечният, любящият Хектор бе причината да напиша затрогващо есе върху Шеста песен и да се съдера от рев на Двадесет и втора.

Две години по - късно попаднах на романа на Маделин Милър, историята на Ахил и Патрокъл, разказана от гледната точка на Патрокъл. Доколкото си спомням, в "Илиада" са представени като братовчеди, но фенгърлското ми шипърско сърчице още от девети клас вярваше, че има нещо повече. Та, с ясното знание как точно ще свърши тази книга, се потопих в магическия свят на Елада... за да остана с разбито сърце.

Корицата е съвършенство, плс.
бебчетата ми <з
Историята проследява Патрокъл, принц, макар и далеч от класическите представи за такъв - хилав, с не особено блестящ ум и способности, разочарование за баща си. Когато случайно и съвсем ненадейно убива човек, деветгодишният Патрокъл е изпратен на заточение във Фтия, като повереник на тамошния крал, Пелей. Там той се запознава с принца - Ахил, полубог, син на морската нимфа Тетис, предречен да бъде най - великият воин на Гърция. Ахил, за всеобща почуда, избира Патрокъл за свой другар и двамата стават неразделни, въпреки неодобрението на божествената майка на героя. През израстването им, обучението им при кентавъра Хирон, препятствията по пътя им към Троя и самата продължила десет години Троянска война, Ахил и Патрокъл се влюбват - пламенна, изпепеляваща, унищожителна, искрена любов, която те оставя без дъх и с насълзени очи. Всички, които са запознати с гръцката митология и с "Илиада", знаят как свършва историята. Краят е покъртителен, сърцераздирателен, просто унищожителен. На няколко пъти ми се налагаше да спирам, защото бях заслепена от сълзи и не можех да си поема въздух от обзелата ме болка. 
не ми казвайте, че не са абсолютно адорабъл

Това, което прави Милър, е просто невероятно. През очите на Патрокъл разкрива човека, истински красивия вътрешно, нежен, любвеобилен, чувствителен Ахил под маската на най - великия воин на Гърция. Драмата, мотивите за избора, за честта, за човешкото достойнство, за чистата и неподправена любов, за отнетата младост, за дилемата между дългия безславен живот и краткото, но славно съществуване, за съчувствието, за човешката доброта, за злото, за нечестностите на войната... Много са темите и проблемите, които засяга Маделин Милър в тези няколкостотин страници, изпълнени с разкошни описания, запомнящи се диалози и герои, които като живи изскачат от страниците. Романът се чете бързо и плавно, поглъща те и преди да се усетиш вече си преполовил книгата, влюбил си се в Патрокъл - хуманният всеотдаен Патрокъл с голямото сърце, Патрокъл, който обича хората, Патрокъл, който живее за Ахил. Влюбил си се и в Ахил - няма как да не се, наистина няма. Още с първите страници, с всяко следващо изречение разбирах, че чета новата си любима книга. Заслужава си, пак макар и само заради покъртителната любовна история. 

пссст, класически фенарт

Някъде, мисля, че в New York Times, бяха нарекли книгата "Илиада за идиоти". Далеч съм от мисълта, че е така. "Песен за Ахил" проследява целия живот на Ахил и Патрокъл, оголва душата на Ахил и го представя не като гневен звяр, а като ранимо човешко същество, допускащо грешки, обичащо, като всички останали. Освен това, "Песен"-та е по - скоро история за любовта на Патрокъл и Ахил, отколкото за самата Троянска война; всъщност, войната заема може би едва една трета от книгата. Заглавието "Песен за Ахил" сякаш кореспондира с началото на "Илиада" - "О, музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила...", но това тук е една по - различна песен, която възпява Ахил Човека, Ахил Любимия, Ахил на Патрокъл, а не Ахила Пелеев, полубога, героя...

Споделям ви някои от любимите си цитати, съжалявам, че не са преведени, но доколкото знам няма официален превод. Ако искате, ще ги преведа:

“I could recognize him by touch alone, by smell; I would know him blind, by the way his breaths came and his feet struck the earth. I would know him in death, at the end of the world.” 
 *
“I will never leave him. It will be this, always, for as long as he will let me.If I had had words to speak such a thing, I would have. But there were none that seemed big enough for it, to hold that swelling truth.As if he had heard me, he reached for my hand. I did not need to look; his fingers were etched into my memory, slender and petal-veined, strong and quick and never wrong.
“Patroclus,” he said. He was always better with words than I.”  
*
“Name one hero who was happy.""You can't." He was sitting up now, leaning forward."I can't.""I know. They never let you be famous AND happy." He lifted an eyebrow. "I'll tell you a secret.""Tell me." I loved it when he was like this."I'm going to be the first." He took my palm and held it to his. "Swear it.""Why me?""Because you're the reason. Swear it.""I swear it," I said, lost in the high color of his cheeks, the flame in his eyes."I swear it," he echoed.We sat like that a moment, hands touching. He grinned.
"I feel like I could eat the world raw.”  
Това със сигурност е книга, която ще препрочитам. Отново и отново, и отново. От няколко дни рева и се връщам да си препрочитам любими цитати. Разполагам с ревливи снапчатове, с които смятам да примамвам хора да я прочетат. Сериозно, тази книга е съкровище. Go read it, like, right now.


You Might Also Like

0 comments