Прочетох и графичния роман по A Game of Thrones. Определено ми хареса, героите бяха нарисувани възможно най-близко до описанията в книгите, атмосферата беше уловена... Доста сполучливо, определено. Нямам търпение да издадат графичните романи и по другите книги. Като сме на тема ASOIAF, през лятото препрочетох и първата книга от поредицата като планувах докато излезе TWOW да я препрочета цялата, но когато започнах да препрочитам A Clash of Kings се оказа, че ми се чете нещо ново, но когато се отърва от огромния списък с книги, които чета в момента, ще си продължа. В момента чета и The World of Ice and Fire, която е нещо абсолютно съвршено. Напомня ми малко на учебник по история, само че с дракони и магия, и невероятни илюстрации. 

Сред книгите, които не успях да довърша, се нареждат "Интервю с вампир", която ми беше прекалено тежка, мудна и безсъбитийна, "На пътя", която като идеи ме заплени, но като стил беше убийствена, и "Пикник край пътя", която очаквах да ми хареса, но ме разочарова. 

Четох невероятно много поезия през тази година. На първ място се нарежда Crush на Richard Siken, която ме разтреперва и докарва до истеричен рев, и от която ме побиват тръпки. Невероятно красива книга и безспорно любимото ми откритие за годината. Четох The People Look Like Flowers at Last на Буковски - е, Буковски, какво мога да кажа. Брутален, циничен и рядък сексист... подобно на следващия автор, чиято поетична книга четох тази година. "Нощта е действие" на Августин/Илиян. За съжаление, неговите цинизъм и сексизъм далеч не се доближават до таланта на Буковски. Четох и "Девети дом" на Мая Дълъгчева. Стиховете бяха приятни, харесаха ми, но не е книга, която остава в съзнанието. И все пак ми е ценна, защото ми е подарък от Елена Денева. Нейните четири поетични книги - "Щастие в кибритена кутийка", "Картонен храм", "Натюрморт с пеперуди" и "Сенки и бонбонки" ми бяха highlight-а на годината. Поезия, която те разтапя, докосва, обладава, обсебва. Голяма част от стиховете ги знам наизуст и книжките ми стоят на импровизираното нощно шкафче, за да са близо до мен. Друга поетична книга, която четох, е Love and Misadventure на Lang Leav, която определих веднъж като Dr. Seuss за възрастни. Написана по детски наивно, в заразителна рима, книгата е изцяло за любовта и неприятностите, свързани с нея. И макар че не е нищо особено, с нетърпение чакам да се добера и до новата й книга - Lullabies. "Писма до Гаустин" на Георги Господинов също ме впечатли особено силно.

Но пък не ми е толкова любима колкото другата негова книга, която прочетох през тази година - "Физика на тъгата", за която съм казвала неведнъж, че няма да говоря, просто защото не мога да кажа каквото и да било без да разваля магията на книгата. Като цяло доста усилено четох и съвременна българска литература през тази година. Освен "Физика"-та, прочетох още "18 % сиво", за която вече писах в блога, и "Приказка за магьосници, физици и дракон" на Геновева Детелинова, млада и изключително талантлива българска писателка. Книата е фентъзи, което доста напомня на стила на Пратчет, лека, забавна и същевременно много дълбока. 

От така наречените "класики"  прочетох "Закуска в Тифани", в която откровено казано се влюбих, "Спасителят в ръжта", която съвсем очаквано се превърна в една от любимите ми книги изобщо, както и "Нежна е нощта", чийто сюжет ми беше леко отегчителен, но която обожавам заради завладяващия стил на Фицджералд. 

Прочетох и един фенфикшън - един от малкото, които наистина заслужават да бъдат издадени и самостоятелно. Twist and Shout на Gabriel от АО3. Невероятно висок стил, възхитително богатство на езика, дълбочина на героите - поне лично на мен този фенфикшън ми остави по - трайна следа в съзнанието отколкото голяма част от книгите, които прочетох през тази година. Ако сте фенове на Supernatural - пък и ако не сте, пак - няма общо със сериала, освен имената на героите - горещо препоръчвам. 

Четох и впечатляващ списък от YA книги, много от които бяха изненадващо добри. "Boy Meets Boy", "The Realm of Possibility", "Lover's dictionary" на David Levithan, макар и изключително развличащи, не ми направиха кой знае какво впечатление. Същото се отнася за "Dr. Bird's Advice for Sad Poets", която, въпреки интригуващото заглавие, се оказа шокиращо разочарование. "Хартиени градове" на Джон Грийн е може би любимата ми негова книга, макар че много напомняше Аляска. Въпреки това имаше нещо в нея, което ме докосна, както и нещо, което ме накара да променя - или да започна да се опитвам да променя, дразнеща черта от характера си. "Fangirl" и "Eleanor and Park" на Rainbow Rowell бяха страхотно сладки и може би ще ги препрочета. "Will Grayson, Will Grayson", написана от гореспоменатите Джон Грийн и David Levithan, също беше забавна за четене, макар че частта на Грийн ме подразни малко. Следващите три книги са сред тези, които най - силно ми въздействаха. The Perks of Being a Wallflower, 13 Reasons Why и Wintergirls са три ужасни, ужасни книги (да се разбира в добрия смисъл), които ме съсипаха емоционално, поради причини, за които не обичам да говоря. Определено препоръчвам и трите, задължителни са. 

За The Song of Achilles съм писала. Fantastic Beasts and Where to Find Them e просто задължителна за всеки фен на Хари Потър, а малките "бележчици" в книгата, оставени от Хари и Рон са просто един път. 

За Gone Girl на Gillian Flynn бих могла да пиша надълго и широко - великолепен трилър, изключително интересен похват, приятен стил на писане, но това, което най - силно ме впечатли, беше Ейми, която със сигурност се нарежда сред най-любимите ми fictional characters изобщо. 

Последните две книги слагам заедно заради общата тематика, а именно - опознаване на собствената сексуалност, достигане до лимитите, скандалност. Първата е "Обществото на Джулиет" на Саша Грей, която откровено казано не ми хареса, освен може би мотива за освобождаването на женската сексуалност, както и разбиването на всякакви табута и стереотипи. Другата е Necrophilia Variations на Supervert, сборник с некрофилски разкази, много любопитна книжка, която тества пределите на собствените ти ограничения. Ако не сте прекалено гнусливи, определено препоръчвам. 

Като цяло 2014 беше доста слаба година, нямах особено много време за четене, но голяма част от това, което прочетох, си струваше. Пожелавам си, а и на вас, 2015 да бъде още по - книжна.