Пъкълът се е опразнил и всичките му демони са тук - "Ранзищи ме," Тахере Мафи (Разбий ме #2)
5:43 PM
Оригинално заглавие: Unravel me
Преводач: Цветелина Тенекеджиева
Издателство: Егмонт
Страници: 416
Благодаря на издателство "Егмонт България" за предоставената възможност.
След края на "Разбий ме" се бях привързала дотолкова към героите, дотолкова се бях развълвнувала от съдбата им, че беше непосилно за мен да отлагам четенето на втората част от поредицата. Разбира се, очаквах да е слаба, също както подходих с капчица съмнение към предходната книга. Тахере Мафи, обаче, за пореден път не успя да ме разочарова.
Завръщаме се при Джулиет известно време след като е попаднала в Пункт Омега. Попаднала сред други като нея, тя би трябвало да се чувства у дома си. Би трябвало най - сетне да е в безопасност, да има времето и възможностите да разгърне потенциала си, да изследва силите си. Но както през целия й досегашен живот, и тук всички се боят от нея, а неподозираната мощ, която крие, я плаши повече от всичко останало. Сега, когато е част от бунтовническата организация, не може да си позволи да бъде слаба, но страхът да бъде отхвърлена, страхът от собствената й дарба не й позволяват да бъде себе си.
А нещо странно се случва с Адам и дори редките моменти, които прекарват заедно, се превръщат в мъчение - и Джулиет се оказва изправена пред тежък избор. Когато щастието й и животът на Адам са поставени на везна, кое ще избере? Когато отговорността за животите на целия свят тежи на раменете й, трябва да загърби чувствата си. Да промени начина, по който вижда света.
И да разнищи някого, за когото не е предполагала, че може да има толкова много слоеве.
Така специфичната поетика на изказа те носи плавно по страниците. Изключителната детайлност на изображението създава усещането за своеобразна кинематографичност: действието, героите заживяват собствен живот, изскачат от страниците, препускат в ритъм със забързаното темпо на сюжета. Богатият речник на Мафи, преплетен с изобилие от метафори, повлича в подплатена, солидна реалност.
Докато действието в "Разбий ме" постепенно набираше скорост, то, правейки изключение от повечето втори книги в трилогия, "Разнищи ме" изстрелва главоломно сюжета към катастрофален (в добрия смисъл) край. Всички недовършени и недоизказани неща от първа книга стремглаво се дозаплитат, нажежават обстановката, подготвят почвата за възпламеняваща трета книга.
И наистина, "Разнищи ме" е класи над предшестващата я "Разбий ме" - стилово, сюжетно, а също и що се отнася до героите. Безспорно Кенджи обира светлината на прожекторите с comic relief ролята си, но и също със земното си поведение и способността да вразумява всички, когато се държат като изгубили разсъдъка си. Уорнър, като един от най - добре написаните антагонисти в YA литературата, която съм чела, също приковава вниманието. Изящен психологизъм на образа, брилянтен вътрешен конфликт и мотивация: Ейрън определено е перфектният "злодей", a "Разнищи ме" представя трепетно оголване до кокал на вътрешния свят на може би най-интригуващия герой от поредицата. Тргаичен, онеправдан, озлобен, настървяван, Уорнър представлява истинско удоволствие за разгадаване.Джулиет, която дразнеше с откровената си слабохарактерност в "Разбий ме", претърпява забележимо развитие и се превръща в Героиня - за разлика от Адам, който тук е невероятно безгръбначен и изпълвява ролята почти единствено на трагичен love interest. Харесва ми този обрат на стереотипа - Джулиет е тази, която е Специална и Ритаща задници, а мъжкият персонаж е eye candy. Все по - ненатрачив и не толкова досаден ми става и характерният за жанра Незабележим протагонист, който се оказва Много важен и Спасител, нищо, че в повечето случаи е неловко и не конвенционално красиво момиче/момче. Съществува си с някаква цел - а именно протагонистът, с когото е така лесно за таргет аудиторията да се идентифицира, да помогне на читателя да се справи с така страшното и плашещо съзряване. Признавам обаче, че ми беше изключително лесно и приятно да се плъзна в кожата на Джулиет за известно време. От хленчеща и безпомощна кукла на конци, постепенно виждаме как еволюира в това, което е подготвяна да бъде още в първите редове на поредицата.
Въпреки всичко, "Разнищи ме" си остава Young Adult - не претендира с уникалност и неповторимост на сюжета, посланията да прозрачни. Но въпреки всичко привлича - и с иновативния подход, и с това колко action-packed и емоционално заредена е, и с герои като Уинстън и Брендън, които са т.нар. "глътка свеж въздух". Убедена съм, че поредицата "Разбий ме" всъщност би изглеждала изключително добре на големия екран - изпълнена със страст, напрежение, хумор и екшън, а и с правилния подбор на актьори, определено е рецепта за блокбъстър.
В крайна сметка, ако трябва да опиша "Разнищи ме" с една дума, ще е unputdownable - повлича те като увеселително влакче и с тръпнещи пръсти разлистваш страниците сред порой от експлозии, плътска страст, сърдечни трепети и ритане на задници... Увличащо четиво, гарантиращо безсънна нощ, прекарана в четене, и още много такива, прекарани в очакване на развръзката...
0 comments