песен за огън и лед

4:43 PM

Валар моргулис. Валар дохерис. 

Или, в превод от Висок Валириански, „Всички хора трябва да умрат. Всички хора трябва да служат.”. Добре дошли в света на „Песен за огън и лед” – свят, в който сезоните траят десетилетия, магически свят с вековна и кървава история. 


В двата континента Вестерос и Есос вече четиринадесет години цари мир. Есос, източният континент, е екзотичен свят на скъпи коприни, подправки и робство, на Деветте Свободни града и на Великото Тревно Море, свят опустошаван от племената на конния народ дотраки. Вестерос е „цивилизованият” свят, управляван от крал-узурпатор и система, подобна на нашето Средновековие, със седем дома, останки от величието на някогашните Седем кралства. Всеки дом условно управлява географска област на Вестерос, има свои васали и свое мото. 

Старк, владетелите на Севера, красят знамената си с вълчище, далечен митичен братовчед на вълка, и изричат заплашителното мото „Зимата иде”, а Арин в Долината, украсили знамената си със сокол, са „Високи като честта”. Мартел, властващи над южният Дорн, носят на знамената си сълнце и копие и са „Несломими, непокорими, непобедими”. Ланистър, със своя златен лъв, призовават „Чуйте моя рев”, а величествените Таргариен, крале от триста години насам, носят триглав дракон на знамето си с думите „Огън и кръв”. 

Сегашният крал Робърт е от рода Баратеон, с елен на знамето и гръмкото мото „Наша е яростта”, свалил чрез бунт последния таргариенски крал – лудият Ерис. 


На север се издига високата ледена стена, Валът, защитаван от ордена на Нощния Страж, мъже „сложили черното” и врекли живота и честта си на това да защитават Кралствата от Другите – Врагът, който дебне в тъмното. 

Официалните религии във Вестерос са две – Старите богове, които живеят в дърветата, многобройни и безименни, и Вярата на Седемте – един бог със седем лица (Майката, Бащата, Воинът, Ковачът, Девицата, Старицата и Странникът), която се проповядва в седемстенни „църкви”, наречени септи от „свещеници”, наречени септони. А от Есос с плашеща скорост се пренася вярата в червения бог на светлината, Рх’лор, и червените жреци, които я проповядват. 


В началото на първата книга се случва трагедия – Ръката на Краля, вторият по важност човек във Вестерос, е убит. Едард „Нед” Старк, най – верният приятел на крал Робърт, потегля към столицата Кралски чертог, за да поеме овакантената длъжност и да разследва мистериозното убийство, като по този начин задвижва верижна реакция от внимателно планирани заговори.


Всяка глава е погледната през очите на различен герой като по този начин всички действащи лица и събития са представени в различна светлина. 


Освен Едард и съпругата му Кейтлин, гледни точки имат почти всичките им деца. Аря Старк е седемгодишна, но вече е наясно, че няма никакво желание да бъде дама, но с удоволствие би била рицар. Сестра й Санса пък, макар и едва на единадесет, вече мечтае да се омъжи за красивия принц и да живее в разкошен замък. Малкият Брандън е любимото дете на майка си, пакостник, който обича да се катери по покривите на замъка. Джон Сняг, незаконният син на Едард, също има гледна точка в книгата. Едва на четиринадесет, той се присъединява към Нощния Страж.


Джуджето Тирион Ланистър – остроумен и интелигентен, е безспорен любимец на всички фенове на поредицата, но ненавиждан от всички герои заради отблъскващия си външен вид.

А в Есос, отвъд Тясното море, се укриват наследниците на Лудия Крал. Синът му, Визерис, подарява тринадесетгодишната си сестра Денерис на дотрака хал Дрого в замяна на вяло обещание за армия, с която да си върне трона.


Други герои, които са също толкова забележителни (и които всички или обичат, или обичат да мразят), но получават свои гледни точки по – късно с поредицата, са Джайм Ланистър, Кралеубиецът, неговата коварна и подла сестра близначка Кралица Церсей, Аша Грейджой, жена – воин със стотици кораби под свое командване, Бриен Тартска – жена – рицар, по – добра с меч и копие отколкото повечето мъже, принцеса Ариан Мартел, страхливецът Самуел Тарли, бившият контрабандист Давос Държеливи.



Докато все повече загадки се заплитат, а Вечната зима приближава, героите разбират, че светът е жесток и студен, а мечтите рядко се сбъдват, рицарите далеч не са толкова честолюбиви, а златото се цени повече от човешкия живот. Фантазиите и кулите от слонова кост, в които сложните и пълнокръвни персонажи се крият, се срутват с гръм и трясък, защото Джордж Р.Р. Мартин непоколебимо изправя своите герои пред напълно реалистични опасности в един свят, в който честта не се цени, приятели и съюзници си забиват нож в гърба в името на властта… А най – ужасяващото е, че никой не е в безопасност, защото авторът смело оставя кървави петна по хилядите страници като непоколебимо убива дори и главни действащи лица по брутален начин.

Въпреки фентъзи елементите, Песен за огън и лед е шокиращо реалистичен исторически епос, с малко вероятен щастлив край. Не всеки получава заслуженото, а героите се изправят пред нечестностите на живот, в който любовта остава на заден план в името на уредени политически бракове, а дори и членовете на собственото ти семейство не са хора, на които можеш да вярваш. Само едно – единствено нещо е от истинско значение в свят на лицемерие и фалш: играта на тронове. А „когато играеш играта на тронове, печелиш или умираш”.

За разлика от повечето класици в жанра като Толкин, Гудкайнд и Джордан, Мартин не пише черни и бели герои. Неговите образи са истински хора, сиви, със своите добродетели и пороци, и никой не е безкрайно добър или безкрайно лош. Забележителното е, че жените, които Джордж Мартин пише, са интелигентни, смели, дръзки, хитри, със свои емоции и мотивации, с мечти и ясно изразени характери, силни и свободолюбиви, своенравни и пълнокръвни личности, също както мъжките. Феномен в литературата е женските персонажи да бъдат представяни също толкова реалистични и значими, както и мъжете. Мартин създава един свят със своите различни религии, със своя история, със свой фолклор и легенди, със свои езици, с различни етноси, с различни разбирания и морални ценности и в същото време отразява съвременната действителност.




Под крилете на дракони, зад огромната стена от лед, сред пробуждащата се магия, се крият и зрънца истина, тъй като епосът е базиран на елементи от Войната на Розите и дори конният народ на дотраките е основан на прабългарските племена.

Огромните по обем книги, „Игра на тронове”, „Сблъсък на крале”, „Вихър от мечове”, „Пир за врани”, „Танц с дракони” и все още неиздадените „Ветровете на зимата” и „Мечта за пролет” са истински шедьовър, който държи читателите на нокти и без дъх със своите шокиращи обрати, прекрасни герои, живописни описания, пиперлив хумор и кървав реализъм. 

You Might Also Like

0 comments