"That's all there is" - "Гарвановите момчета", Маги Стийвотър

12:43 PM

С името Маги Стийвотър свързвах една много злополучна поредица ("Тръпка", трябва да сте я чували, върколаци, сексизъм и много калпаво писане), затова когато в средата на "Гарвановите момчета" разбрах, че двете поредици са писани от една и съща авторка, бях меко казано шокирана: леле, real life character development! Защото "Гарвановите момчета", първата книга от тетралогията "Цикъла на Гарвана" определено е something else. Що се отнася до Young Adult литература, още повече Young Adult фентъзи, не съм особено компетентна. Не съм чела кой знае колко, просто защото има прекалено много high фентъзи за четене, за да обръщам внимание на "олекотените" за мен YA подверсии на жанра. "Гарвановите момчета" обаче, се оказа съвсем друг жанр, нещо, което наистина чета за първи път - а именно, паранормално фентъзи. Първо, нека си призная, че дори не бях наясно, че нещо подобно съществува преди да се захвана да чета тази книга. Започнах я, само защото имах нужда от малко почивка от "Лунните градини", за да се възстановя от смъртта на любим герой, и нямах представа, че така дълбоко ще ме въвлече в света си и така силно ще ме накара да се влюбя в героите й. Ама какво ли знам изобщо. Винаги така се получава. 
Кориците и на трите книги са абсолютно прекрасни, кажете ми, че сте виждали по - красиво нещо и няма да ви повярвам.
Накратко, за какво става въпрос в "Гарвановите момчета": Блу е дъщеря на врачка. Всичките й лели са врачки. Всичките приятелки на майка й са врачки. Блу е единствената в семейството, родена без дарбата да вижда бъдещето и единственото, което може да прави, е да усилва дарбата на всички останали. В деня на Св. Марк, когато призраците на всички, които ще умрат през следващата една година, преминават през света на живите, Блу вижда някого. А не би трябвало. Тя никога не е виждала мъртвец в деня на Св. Марк. 
"Ако Незрящ види мъртвец в деня на Св. Марк, това или е истинската му любов, или е човекът, когото ще убие."
 Блу не иска да се влюбва. От малка й е предречено, че ако целуне истинската си любов, той ще умре. На Блу хич не й се иска да убива когото и да било. А Ганси, момчето, което вижда в деня на Св. Марк, учи в Аглънби - училището за много богати и много арогантни момчета. Виждате ли, Блу хич не харесва момчетата в Аглънби - защото са разглезени богаташки копелета. Но това изобщо не значи, че иска да убива Ганси. Още по-малко да се влюбва в него.

Няма да се влюбвам в още един проблематичен trashy guy,
казвам си, докато се влюбвам в още един проблематичен
trashy guy.
Същевременно, Ганси отчаяно се опитва да събуди отдавна заспал Уелски крал - превърнал е това в мисията на живота си и с всички средства, и с помощта на приятелите си, се мъчи да разгадае мистерията на тайния гроб на краля - което неизбежно преплита пътя му с този на Блу. Но на Ганси хич не му е лесно, защото освен че се опитва да разбули няколковековна мистерия, трябва все пак да ходи на училище. И да се опитва да опази приятеля си Ронан... от самия Ронан.

Макар наглед да изглежда като наистина лигава романтична история, "Гарвановите момчета" въобще не се занимава с романс. Всъщност, Блу съвсем наистина няма никакви планове да се влюбва в Ганси, защото тя, Ганси, Ронан и останалите две Гарванови момчета - Адам и Ноа, наистина са се отдали на каузата да открият Уелския крал. И така, имаме една много преплетена
мистерия, много паранормално, много напрежение и стоене на тръни, и много, много хумор, който да разведри иначе тежката обстановка на много места в книгата.

Иначе композицията е проста, линеарна, следва сюжета. Това, което прави книгата специална, са героите. Може би за първи път в YA книга срещам толкова добре изградени, пълнокръвни, интересни, истински герои - добре написани герои, с минало, навици, мотивация, герои, които се отличават и запомнят, но и не са перфектни, а си имат малките дразнещи навици - въобще, герои, които са хора, а не скици на такива. Дори и главният антагонист не е представен като абсолютно зъл герой - което доста рядко се среща в жанра. Смея да твърдя дори, че това е YA поредица, която бих поставила наравно с не-YA литературата.

Стилът на писане също изключително много ми допадна: езикът е на доста високо ниво, стилът е приятен за четене и книгата се чете бързо, защото е написана толкова увлекателно, че историята те помита като водовъртеж, но не бих казала, че се чете лесно - особено, защото материята, с която се занимава, е нещо ново, непознато и объркващо. Но Маги Стийвотър си е направила проучването и книгата е изпълнена с исторически препратки и паранормални обяснения, и литературни и културни препратки - като цяло изключително добре свършена работа.

Ако си милите, че Ганси е следващият литературен герой,
за когото с удоволствие бих се омъжила....
Много сте познали. И що е измислен? Егаси
Темите и проблемите, с които се занимава книгата (като изключим врачки, магия, енергия и заспали Уелски крале, които изпълняват желания, когато ги събудиш), а предполагам и цялата тетралогия оттук нататък - са изключително сериозни. На първо място, изключително много се радвам, че все повече книги и филми, и сериали се занимават с токсичните семейства. Най - сетне някой се оптива да предаде съобщението, че семейството ти невинаги е право, че е окей да си тръгнеш ако ти се налага психически, а още по - окей - ако ти се налага и физически тормоз. "Гарвановите момчета" разглежда този проблем в частност изключително сериозно и в дълбочина, с всичките му морални и физически последици. Занимава с също така със смъртта, с начините да преодолееш смъртта, да живееш със смъртта, постоянно надвиснала над теб, с емоционалните травми, с емоционалната нестабилност, със самоубийството (trigger warning), с класовото разделение, със смисъла на живота - и дали изобщо има някаква по - висша цел - и изобщо, изключително успешна coming-of-age история. Все по - често ми се случва да чета някоя YA книга, в която героите са на по 17 - 18 и едва в средата да се усетя, че не са по - големи от мен. Че аз съм колкото тях и - леле! - дори съм по - голяма от някои, и чувството е изключително странно. Радвам се, че темата с невъзможната любов и бла - бла е избутана настрани, като междувременно се прокрадва и темата за LGBTQ+ - естествено, съмнявате ли се в книгите, които чета - като е съвсем леко засегната в първата книга, но във втората - "Крадците на сънища" - си е вече по - сериозно подхваната.

Има и доста символи - Маги Стийвотър явно обича да си играе с тях, като повтарящ се такъв е гарванът, във всичките му възмжони форми, прояви и значения. Като цяло "Гарвановите момчета" - и въобще, тетралогията "Цикъл на Гарвана" - е мрачна, вълнуваща, поглъщаща история с герои, в които просто няма как да не се влюбиш (thug trash boy Ronan, както и rich smart little puppy Gansey, вас гледам, кхм) и докато на мен ми остават още две излезли и една тепърва предстояща да излезе книга, искрено ви препоръчвам да се сдобиете някак с първата и да се присъедините към моята болка. За съжаление, доколкото ми е известно, поредицата все още не е преведена, но наистина се надявам някое бъларско издателство да поправи грешката в скоро време (понеже има български герой вътре).


Edit: Очевидно, книгата Е издадена на български, от издателство "Кръгозор". Заглавието на книгата на български е "Пророчеството на гарвана", а името на поредицата - "Момчетата от академия "Алионби". (Нищо лично към преводача, ама тоя превод, к'во по дяволите??????) 


You Might Also Like

2 comments

  1. За пореден път добавям книга в списъка си за четене заради теб. Преди няколко години бях пробвала да чета поредицата "Тръпка". Не стигнах много далеч.

    ReplyDelete
  2. "Тръпка" е някакво недоразумение на природата, но тази тук няма нищо общо с "Тръпка", не можех да повярвам, че става въпрос за една и съща авторка.

    ReplyDelete