Кориците и на трите книги са абсолютно прекрасни, кажете ми, че сте виждали по - красиво нещо и няма да ви повярвам.

"Ако Незрящ види мъртвец в деня на Св. Марк, това или е истинската му любов, или е човекът, когото ще убие."

 Блу не иска да се влюбва. От малка й е предречено, че ако целуне истинската си любов, той ще умре. На Блу хич не й се иска да убива когото и да било. А Ганси, момчето, което вижда в деня на Св. Марк, учи в Аглънби - училището за много богати и много арогантни момчета. Виждате ли, Блу хич не харесва момчетата в Аглънби - защото са разглезени богаташки копелета. Но това изобщо не значи, че иска да убива Ганси. Още по-малко да се влюбва в него.

Няма да се влюбвам в още един проблематичен trashy guy, казвам си, докато се влюбвам в още един проблематичен trashy guy.

Същевременно, Ганси отчаяно се опитва да събуди отдавна заспал Уелски крал - превърнал е това в мисията на живота си и с всички средства, и с помощта на приятелите си, се мъчи да разгадае мистерията на тайния гроб на краля - което неизбежно преплита пътя му с този на Блу. Но на Ганси хич не му е лесно, защото освен че се опитва да разбули няколковековна мистерия, трябва все пак да ходи на училище. И да се опитва да опази приятеля си Ронан... от самия Ронан.

Макар наглед да изглежда като наистина лигава романтична история, "Гарвановите момчета" въобще не се занимава с романс. Всъщност, Блу съвсем наистина няма никакви планове да се влюбва в Ганси, защото тя, Ганси, Ронан и останалите две Гарванови момчета - Адам и Ноа, наистина са се отдали на каузата да открият Уелския крал. И така, имаме една много преплетена
мистерия, много паранормално, много напрежение и стоене на тръни, и много, много хумор, който да разведри иначе тежката обстановка на много места в книгата.

Иначе композицията е проста, линеарна, следва сюжета. Това, което прави книгата специална, са героите. Може би за първи път в YA книга срещам толкова добре изградени, пълнокръвни, интересни, истински герои - добре написани герои, с минало, навици, мотивация, герои, които се отличават и запомнят, но и не са перфектни, а си имат малките дразнещи навици - въобще, герои, които са хора, а не скици на такива. Дори и главният антагонист не е представен като абсолютно зъл герой - което доста рядко се среща в жанра. Смея да твърдя дори, че това е YA поредица, която бих поставила наравно с не-YA литературата.

Стилът на писане също изключително много ми допадна: езикът е на доста високо ниво, стилът е приятен за четене и книгата се чете бързо, защото е написана толкова увлекателно, че историята те помита като водовъртеж, но не бих казала, че се чете лесно - особено, защото материята, с която се занимава, е нещо ново, непознато и объркващо. Но Маги Стийвотър си е направила проучването и книгата е изпълнена с исторически препратки и паранормални обяснения, и литературни и културни препратки - като цяло изключително добре свършена работа.

Ако си милите, че Ганси е следващият литературен герой, за когото с удоволствие бих се омъжила.... Много сте познали. И що е измислен? Егаси

Темите и проблемите, с които се занимава книгата (като изключим врачки, магия, енергия и заспали Уелски крале, които изпълняват желания, когато ги събудиш), а предполагам и цялата тетралогия оттук нататък - са изключително сериозни. На първо място, изключително много се радвам, че все повече книги и филми, и сериали се занимават с токсичните семейства. Най - сетне някой се оптива да предаде съобщението, че семейството ти невинаги е право, че е окей да си тръгнеш ако ти се налага психически, а още по - окей - ако ти се налага и физически тормоз. "Гарвановите момчета" разглежда този проблем в частност изключително сериозно и в дълбочина, с всичките му морални и физически последици. Занимава с също така със смъртта, с начините да преодолееш смъртта, да живееш със смъртта, постоянно надвиснала над теб, с емоционалните травми, с емоционалната нестабилност, със самоубийството (trigger warning), с класовото разделение, със смисъла на живота - и дали изобщо има някаква по - висша цел - и изобщо, изключително успешна coming-of-age история. Все по - често ми се случва да чета някоя YA книга, в която героите са на по 17 - 18 и едва в средата да се усетя, че не са по - големи от мен. Че аз съм колкото тях и - леле! - дори съм по - голяма от някои, и чувството е изключително странно. Радвам се, че темата с невъзможната любов и бла - бла е избутана настрани, като междувременно се прокрадва и темата за LGBTQ+ - естествено, съмнявате ли се в книгите, които чета - като е съвсем леко засегната в първата книга, но във втората - "Крадците на сънища" - си е вече по - сериозно подхваната.

Има и доста символи - Маги Стийвотър явно обича да си играе с тях, като повтарящ се такъв е гарванът, във всичките му възмжони форми, прояви и значения. Като цяло "Гарвановите момчета" - и въобще, тетралогията "Цикъл на Гарвана" - е мрачна, вълнуваща, поглъщаща история с герои, в които просто няма как да не се влюбиш (thug trash boy Ronan, както и rich smart little puppy Gansey, вас гледам, кхм) и докато на мен ми остават още две излезли и една тепърва предстояща да излезе книга, искрено ви препоръчвам да се сдобиете някак с първата и да се присъедините към моята болка. За съжаление, доколкото ми е известно, поредицата все още не е преведена, но наистина се надявам някое бъларско издателство да поправи грешката в скоро време (понеже има български герой вътре).