(Мини) blogger meet-up

10:00 PM

Този уикенд във Враца се проведе националният кръг на Националната олимпиада по английски, на която, освен аз, беше класирана и Зинка. Eстествено, нямаше как да пропуснем тази възможност, и в крайна сметка си направихме мини мийтъп.

В общи линии имаше много пищене, прегръщане и awkward мълчание и inside jokes, както и съобщения от рода на "аз съм на твоя етаж" и "слез в лобито" и разни подобни и, кълна се, няма думи, с които да мога да предам вълнението от това да се намираме на един етаж една от друга. След като си уговорихме среща в лобито и се засякохме някъде по етажите, решихме да завладеем Враца. Натъкнахме се (косвено) на hardcore фен на Доктор Ху:



След като се опитахме да се доберем до детска площадка ('щото люлки) и получихме кръвнишки погледи от малки деца, обиколихме няколко пъти в кръг понеже нулево чувство за ориентация и обсъждахме как всички хора, наречени Крис, явно са super-duper-hot, в крайна сметка се паркирахме на една пейка и джъджвахме хора (радвахме се на кучетата, tho (има ужасно много кучета във Враца (всичките си имат якенца))).

Нямаше да сме ние ако нямаше селфита:

Е с'а, яки ли сме, или да?


























Eстествено, нямаше да е среща на book bloggers ако не се бяхме натъпкали в книжарница (щяха да ни изгонят, понеже киснахме почти час и не си купихме нищо). Гледахме lustfully фентъзи секцията, обмисляхме да изгорим 50 shades, прегледахме self-help книжките и се смяхме, точихме лиги по "Леденият дракон", поревахме като видяхме книгите на Пратчет, видяхме cheap rip-off на Песен за огън и лед с русалки (??????) и накрая влязохме в секцията с българските автори, където разбрахме, че писателите в България си нямат идея как се правят author pics. След като прилежно джъджнахме всички, се спряхме на победител (а.к.а. Людмила Филипова):



Когато търпението на всички в книжарницата беше опънато до краен предел, решихме, че е време да си тръгнем (enter: още кучета с якенца). Гледката от площада във Враца, fyi, e нещо спиращо дъха, съжалявам, че нямах(ме) качествена техника, за да снимаме подобаващо за какво става въпрос, но ето аматьорска снимка:


После лобито на хотела беше наше -- mostly се подигравахме на 50 shades и се смяхме много, и се забавлявахме с един заблуден roller-skater, когото сталквахме през пердетата на хотела. Открихме и един много забавен диван, на който сядането се оказа трудно?? Нагушкахме се и сега чакаме a proper meet-up някога (ако може да е по - скоро?). 

P.S. Zin is the cutest, most huggable person ever. 
P.S.2. Враца е супер красивият град, I s2g.
















You Might Also Like

0 comments