Third Sentence Thursday №3 / Трето изречение в четвъртък

7:54 PM

Мина доста време откакто прочетох "Мечът на истината" на Тери Гудкайнд и за последно препрочетох "Песен за огън и лед" и доста отчаяно ми се четеше епично фентъзи. Обичам да се потапям в напълно измислени светове, където има магия, битки с мечове, магия, дракони, епични злодеи. Освен това, поради мащабността си, жанрът предполага и (почти винаги) невероятен стил на писане.

Затова и започнах Малазанска книга на мъртвите на канадския писател Стивън Ериксън. Поредицата се състои от десет книги - доста дебели, както можете да предположите - и ако сте фенове на жанра, съмнявам се да не сте я чували. Историята обхваща стотици (може да отиват и към хиляди) герои от различни раси, различен пол, различна сексуалност, част от които дори не се срещат; развива се в мащабен, наистина добре развит свят (със страшно много сложни и объркващи карти, обичам книги, които имат карти) и е написана именно с идеята да разбие всякакви фентъзи клишета, съществували някога.

Това, което е наистина любопитно, е, че няма никакви обяснения. Потапяш се в историята- не, scratch that, гмуркаш се в историята с главата надолу и нямаш никакъв избор - искаш или не искаш, повлечен си от бурния ход на събитията и трябва да наваксваш в движение, сам да се опитваш да свържеш откъслечната информация, която си събрал оттук - оттам, докато междувременно се сблъскваш с нови и нови герои и нови и нови събития и факти.

Да не говорим как кориците са pretty as fuck.

До момента "Лунните градини" има всичко, което искам от една книга, доколкото знам, по - късно се появяват и други:
  • репрезентация на people of colour (като това в случая означава и синекожи и какви ли не -кожи), но и толерантност и никакъв расизъм;
  • жени - воини, жени in positions of power, жени, които са наравно с мъжете и когато някой посмее да се опълчи на това е смятан за идиот. освен това, жените - воини не са грозни или нещо, което да ги "спира да са пълноценни членове на обществото", а просто жени, които ей така между другото са и воини;
  • невероятен стил на писане (както ще видите след малко);
  • LGBTQ+ герои, които са приети съвсем нормално в света на Малазан; 
  • дракони; 
  • магия;
  • герои, които умират ужасно много и ужасно неочаквано.

Планирах да чета много други книги, но засега съм изцяло погълната от света на MBotF и смятам да остана така за още доста дълго време. Препоръчвам я, определено, макар че четенето е доста времеемко. 

Сега, към съществената част: 

"The familiar sights, the teeming, interminable crowds, the voices and clash of languages all struck Paran as something strange, something altered, not before his eyes but in that unknowable place between his eyes and his thoughts; the change was his alone and it made him feel shorn, outcast."


Единственото, което мога да кажа, е, че текстът си върви така през цялото време и е истинско удоволствие за сетивата да се чете. Искрено препоръчвам и си търся fellow фенове, на които да мрънкам, когато някой умре.

You Might Also Like

3 comments

  1. Ще го пробвам Ериксън! Търсех нещо подобно на Джордж Мартин и имам големи надежди.

    ReplyDelete
  2. This comment has been removed by the author.

    ReplyDelete
  3. This comment has been removed by the author.

    ReplyDelete