2015 Wrap-Up

8:32 PM

ЯНУАРИ - ЮНИ

Започнах годината с "Целувка за Ана" на Стефани Пъркинс като част от buddy-read. Никога не съм била особено добра в правенето на такива неща и в крайна сметка я прочетох за една нощ. Доста сладка книжка.

Тъй като дядо ми ми беше споменал, че харесва Милена Фучеджиева като журналист, реших да му взема книгата й, "Сексът и комунизмът" за Коледа, и тъй като на втори януари ме мързеше особено много, реших, че ще чета. Нея също я прочетох за един ден, но не бях особено впечатлена нито от сюжета, нито от героите, нито от стила на писане.

За "Боен клуб" на Чък Паланюк бях слушала твърде много и в крайна сметка си я изтеглих и я прочетох. Определено ми хареса, макар че далеч не я идеализирам както повечето хора, които я харесват. За една година така и не успях да гледам филма.

"20 поеми за любовта и една песен за отчаянието" на Пабло Неруда пък зае изключително специално място в сърцето ми, една от най - разкошните стихосбирки, които съм чела. Искрено препоръчвам на всички.

Не знам дали има какво да кажа за "Портокал с часовников механизъм" на Антъни Бърджес, което вече да не е казано. Бях подготвила изключително подробно ревю с тонове бележки, но в крайна сметка реших, че ревюто ми не би било достойно за книгата, та се отказах. Повечето книги, които са класики, са такива с причина.

Поезията на Рьоне Шар ми бе препоръчана от близък приятел и е една от покупките, за които изобщо не съжалявам. Забележителна.

В "Създадена от дим и кост" на Лийни Тейлър се влюбих, защо така и не дочетох поредицата не мога да ви кажа, но ако ми остане време през 2016, предполагам, че ще прочета останалите две.

Прочетох и няколко комикса - Sunstone, който беше изключително сладурчест, и The Wicked + The Divine, който заслужава да бъде филмиран и който, ако обичате да четете комикси, трябва да прочетете веднага (митология + people of color + LGBTQ representation).

"Здрач" всъщност ми е guilty pleasure, няма какво повече да кажа по въпроса.

"Бай Ганьо" трябваше да прочета заради матурата, 12/10 не биха чели отново.

"Щиглецът" на Дона Тарт (прочетена общо 3 пъти през тази година), макар и прочетена през февруари, си остава най-добрата книга, която прочетох през цялата 2015, което е доста тъжно.

С "Тайната история" на Дона Тарт пък приключих миналата година и сега, 366 дни след като я прочетох за първи път, продължава да ме haunt-ва както и в първите няколко дни след като затворих последната страница (метафорично, защото я четох на Kindle) (и в края се ударих с Kindle-а по лицето, защото шокът беше прекалено голям). През 2015 успях да препрочета "Тайната история" цели два пъти и половина и предполагам, че ще започна 2016 отново с нея, защото я обичам прекалено много. (Не носи титлата най-добрата книга на 2015, защото технически я прочетох за първи път през 2014, а тази година само я препрочитах, но пък носи титлата Най-добрата книга, която някога съм чела, така че.)

"Куидичът през вековете" е must-read за всеки фен на Хари Потър, наистина няма какво да се каже за книжка от стотина страници, в която се описват правилата на измислен спорт.

За "Ние, лъжците" на Е.Локхарт вече съм говорила надълго и нашироко, все още очаквам да видя филм по нея, защото смятам, че би се получил много по - добре.

"451 градуса по Фаренхайт" продължава да е едно от най-големите разочарования за 2015. След като толкова много бях слушала и за Рей Бредбъри, и за тази книга, наистина очаквах да е нещо повече. Определено най-надценената книга, която прочетох тази година.

Зинка ми препоръча тази книга и тъй като ужасно много харесах "Физика на тъгата", наистина исках да прочета и поезията на Георги Господинов. Прозата ми харесва повече, определено, но "Балади и разпади" се нареди сред любимите ми стихосбирки.

"Летящ акордеон" ми е подарък от авторката, Ина Иванова, и имах честта да чуя някои от разказите, прочетени лично от нея.

"Гарвановите момчета" на Маги Стийвотър продължава да е една от най-любимите ми книги и се подрежда след "Щиглецът" в класацията за най-добра книга на 2015. С нетърпение очаквам да прочета и "Крадци на сънища".

"Лунните градини" на Стивън Ериксън беше другото ми голямо разочарование -- ако някога съм харесвала епическо фентъзи, то явно случаят вече не е такъв за огромно мое съжаление. Всъщност, все по-често предпочитам literary fiction пред който и да било друг жанр.

"Аз бях тук" на Гейл Форман и "The Unbecoming of Mara Dyer" на Мишел Ходкин бяха приятно разтоварване, не особено качествени, не особено добре написани, но пък леки и приятни за четене и отпускащи.

"Hyperbole and a Half" на Али Брош препоръчвам на всички, които имат нужда да се измъкнат от reading slumps или пък не са в добро настроение и искат да се разведрят. На мен ми помогна и по двата параграфа, рядко забавна и оригинална книга.

"Мъдростта на графството" на Нобъл Смит ми напомни защо не чета книги за самопомощ. Не четете книги за самопомощ.

Двата обемисти тома на "Мъглите на Авалон" на Марион Зимър Брадли бяха едно от най-качествените четива на 2015, а специално тези две книги са изключително важни за мен, защото са първите, които получих от издателство.

"Вакханки" на Еврипид прочетох, защото е ключова за разбирането на "Тайната история". Ако не сте чели "Вакханки", а харесвате "Тайната история", наистина препоръчвам да я прочетете, прекалено голямо значение има за сюжета.

"Разбий ме", "Разнищи ме" и "Възпламени ме", противно на всичките ми очаквания, са ми оставили изключително приятен спомен -- определено поредица, която бих препрочела.

"Нощният цирк" на Ерин Моргенстърн безспорно се превърна в една от най-любимите ми книги, за нея също съм говорила предостатъчно. Изгарям от желание да видя екранизация, би било наистина величествено.

"Мъглороден" и "Кладенецът на възнесението" на Брандън Сандерсън изчетох на един дъх и макар че следват абсолютно всички класически фентъзи тропи, магическата система е повече от изумителна и именно заради нея препоръчвам трилогията.

"Градината на вечерните мъгли" ва Тан Туен Енг е една от най-красивите книги, които някога съм чела. Разкошният стил на писане и трогателната история превърнаха тази книга в една от най-любимите ми.

ЮЛИ - ДЕКЕМВРИ

"Престъпление и наказание" -- защото е престъпление да не си чел тази книга, но е наказание да я прочетеш.

"Всички наши места" на Дженифър Нивън - в телефона ми има снимка, на която е тази книга, сложена в ъгъла, където е мястото й. Толкова ми хареса, че я прочетох два пъти един след друг и двата пъти си изплаках очите.

"Островът на изгубените" на Мелиса де ла Круз е prequel на филма на Дисни "Наследниците" и за нея важи с пълна сила всичко, което вече съм казала за филма.

"Amy and Roger's Epic Detour" беше крайно отегчителна и дори не успях да я прочета.

"Caleb's Crossing" на Джералдин Брукс ми беше неописуемо мъчна отначало, но в крайна сметка ми се наложи да будувам до малките часове, за да я довърша и да си поплача. Красиво написана, социално ангажирана, също се нарежда след най-най-най-любимите ми книги.

"The Invention of Wings" на Сю Монк Кид е книга, която всеки, наистина всеки трябва да прочете. Книга за робството, за феминизма, за приятелството, за свободата. Така и не открих сили в себе си да напиша ревю за нея, макар че имам започната чернова. Обожавам я.

Sweet, sweet trash.

Мисля, че това е първата книга на Нийл Геймън, която съм чела. Хареса ми?? Може би.

Подарих си без повод хартиено копие на любимата си стихосбирка и естествено трябваше да я препрочета. Crush на Ричард Сайкън е must-read.

Първите шест (от цели двадесет и четири) книги от поредицата "Анита Блейк, ловец на вампири" на Лоръл К. Хамилтън. Първата книга се казва "Guilty Pleasures" -- колко подходящо.

Беше крайно време на зряла възраст (и в оригинал) да прочета и "Игрите на глада" -- мнението си вече изказах миналия месец.

За безкрайно досадна и разочароваща намерих "С любов, Роузи" на Сесилия Ахърн. Предполагам, че филмът е по - хубав. Идеята беше добра, но книгата беше ненужно разточена. И разточена. И разточена.

"Първите петнадесет живота на Хари Август" на Клеър Норт е последната книга, която прочетох през 2015 и откровено казано се влюбих. Влюбих се в протагониста, в антагониста, в сюжета, в стила на писане. Ужасно ми се искаше да я прочета втори път, но реших да я оставя за някой друг път.

Всеки, който е прекарал пет минути в мое присъствие, знае, че обичам Гео Милев, така че не би трябвало да е изненада за никого, че в момента чета книгата, станала известна като "романа за Гео Милев". Обещавам ревю за нея догодина.

Доста дълго време чаках да прочета тази книга и съм меко казано впечатлена. Нямам търпение да я прочета, за да мога да изкажа цялостно мнение, но за момента харесвам това, което чета.