Оценка: 

Семейство Синклер имат всичко, което някога сте искали: Частен остров, лични тенис кортове, моторни лодки, къща за всеки член на семейството, купища пари в банката. Семейство Синклер са всичко, което някога сте искали да бъдете: безупречно красиви, високи, атлетични, ерудирани. Студени и горди, те не позволяват нищо да разруши идеалната илюзия, която са създали. Те са нормални. Защото са. Защото могат да бъдат.

Семейство Синклер са лъжци.

Кадънс "Кади" Синклер е най - голямата внучка, наследница на острова. Заедно с брадовчедите си Мирен и Джони и Гат, момчето с индиански произход, което не е наистина част от семейството, тя прекарва всяко лято на Бийчууд, частният остров на Синклер. Но нещо се случва през Лято Петнадесет. Кади преживява тежък инцидент, след който не е същата. Новата Кади е зависима от лекарствата си. Новата Кади е разкъсвана от нечовешки главоболия. Новата Кади е изгубила спомените си, никой от приятелите й не отговаря на имейлите й. На новата Кади не й позволено да се върне на острова.

Когато се завръща през Лято Седемнадесет, Кадънс Синклер трябва да разбере тайната, която всички упорито крият от нея. Семейството й е изтъкано от лъжи. Миналото й е изтъкано от лъжи. И докато Кади се опитва да открие истината за инцидента, която я "счупва" завинаги, фалшът и лицемерието, красивата илюзия, поддържана от изисканото й семейство бавно се показват иззад маските.

Честно казано, "голямата" мистерия ми се изясни още в средата на книгата. Стилът на писане е тромав,
с накъсани
написани
ето
така
изречения
или с изключително кратки изречения с повтарящи се безглаголни структури. Описания почти липсват, а когато има такива, то те са неадекватни клиширани метафори, които изобщо не са на мястото си. Любовната история е клиширана: красивата разглезена богаташка се влюбва в бедното момче с голямо сърце, дори и в самата книга е направен паралелът с Катрин и Хийтклиф, но все пак изключително красива и затрогваща, още повече с мистерията, която разделя Кади и Гат.


Въпреки предсказуемия сюжет и доста тромавия стил на писане, обаче, героите са добре написани, пълнокръвни, интригуващи. Хареса ми играта на думи с името на Кадънс: cadence означава ритмично издигане и спускане, което някак много отива на Кади. Мирисът на море, лятното слънце, пясъкът от малките, усамотени плажове лъхат от страниците, студеният лукс и класа, лишеният от морални ценности живот на богатите, противопоставен на чистосърдечния Гат, сложните връзки между героите, социалните проблеми, които се засягат в книгата правят "Ние, лъжците" книга, която определено си струва да се прочете. Макар и далеч от литературен шедьовър, YA романът на Е.Локхарт предлага няколко часа, потопени в един по - различен свят.