Third Sentence Thursday #1 / Трето изречение в четвъртък

7:24 PM

Понеже съм си вкъщи заради грипна, ми се отвори малко повечко свободно време (т.е. мога да си позволя да мързелувам съвсем малко повече от обикновено), реших да започна нещо, което в чуждестранните книжни блогове, а именно blog meme. Има такива за всеки ден от седмицата или такива, които се правят веднъж на две седмици, или пък всеки месец.

Избрах си това, защото днес е четвъртък (duh) и защото обичам да заливам хората с рандъм красиви цитати. Смисълът на целия meme e да отворя на случайна страница от книгата, която чета в момента и да напиша третото изречение от тази страница, като по този начин дразня интереса ни читателите и ги карам да искат още повече да прочетат книгата. Обещавам: no cheating.

Както знаете от предишния ми пост, в момента препрочитам Тайната история, където буквално всяко изречение си струва, така че...

"The very colors of the place had seeped into my blood: just as Hampden, in subsequent years, would always present itself immediately to my imagination in a confused whirl of white and green and red, so the country house first appeared as a glorious blur of watercolors, of ivory and lapis blue, chestnut and burnt orange and gold, separating only gradually into the boundaries of remembered objects: the house, the sky, the maple trees." (Tartt, 113)

Прикачам и българския превод, на Стефан Аврамов, който явно е решил, че горното разкошно изречение, зашеметяващо красиво, както съм отбелязала с молив в бялото поле на книгата си, ще звучи прекалено тромаво на български и го е разделил на две:

"Самите цветове на това място се бяха просмукали в кръвта ми: впоследствие, през годините, Хампдън винаги щеше да изниква във въображението ми като неясна вихрушка от бяло, зелено и червено. А къщата първо се появяваше като ярко петно от водни бои - слонова кост, лазурно синьо, тъмнооранжево и златно - после постепенно петната възприемаха очертанията на познатите предмети: къщата, небето, ясените." (Тарт, 125)

Цялата книга е пълна с такива пълнокръвни описателни пасажи, които ме докарват до екстаз и на които казвам "word porn". Въобще, влюбена съм в стила на Дона Тарт. Поне за мен, оригиналният текст има някаква мелодичност и плавност, които ме пренасят в мястото. Самият цитат е заключителен - към края на втора глава (от осем) и обобщава една от малкото щастливи части в книгата, езикът е наситен с носталгия, от всяка дума лъха любовта на Ричард.

*
Предизвиквам my fellow book bloggers да пробват същото, защото е супер забавно. Надявам се другата седмица вече да чета друга книга (не, че имам против всеки ден да ви засипвам с цитати от TSH). Като цяло мисля, че е доста интересен начин за представяне на характерния стил на всеки писател и нямам търпение да забравя да го правя всяка седмица.

You Might Also Like

0 comments