От няколко дни из Фейсбук обикаля т.нар. "book challenge", в който трябва да публикуваш десет книги, които са ти повлияли по някакъв начин, и на свой ред да предизвикаш петима (или десет, или колкото ти душа иска - видях няколко версии) свои приятели да направят същото.
Бях предизвикана цели пет пъти (and counting) и реших в крайна сметка, освен, че изброих тези 50 (и малко отгоре, защото не обичам да играя по правилата) книги, все пак и да спомена защо се намират в този списък. Напълно сигурна съм, че освен тези 50+ книги, има някои, които съм пропуснала. Запазвам си правото ако се сетя, да допълвам списъка.
1. "Физика на тъгата" - Георги Господинов: Това не е книга. Това е емоция. Усеща се с всяко сетиво. Обожавам я до сълзи и не мисля, че някога бих могла да напиша нещо повече за нея. Препоръчвам я горещо на всеки - и предупреждавам, че боли.
2. "1984" - Джордж Оруел: Мразя я почти толкова, колкото я обичам. Оруел е гений и е просто ужасяващо колко вярна е тази книга И днес. Мисля скоро да я препрочета, въпреки че е физически почти непосилна за четене. Хвърляла съм я на другия край на стаята, ревала съм истерично... Ако някой не я е чел, срамота е, моля ви. Тази ме беляза за живот.
3. "Да убиеш присмехулник" - Харпър Лий: Книга за живота на възрастните през детските очи. Обожавам, наистина ме накара да се замисля колко неща забравяме всъщност, след като пораснем.
4. "Хари Потър" - Дж.К. Роулинг: Не мисля, че има нужда от обяснение в случая. Пораснах с тази поредица и е една от четирите, които оформиха моралния ми компас и ценностната ми система.
5. "Властелинът на пръстенитe" & "Хобит" - Дж.Р.Р. Толкин : И до ден днешен продължавам да съм убедена, че в предишен живот съм била хобитче. Два цитата са се отпечатали в съзнанието ми и си ги обичам нереално много - "Not all those who wander are lost" и "Започва Път от моя праг", и са донякъде неизменна част от същността ми. А и фентъзито е голямата ми страст, закъде без Толкин.
6. "Тъмните Му Материи" - Филип Пулман: Това е другата поредица, оказала влияние върху човека, който съм днес. Лайра Белакуа ми е модел на подражание, а идеите, заложени в книгата ме разтърсиха из основи на крехката възраст, на която прочетох книгите. Вярвам и в концепцията за демоните и понякога си разговарям с моя. Ако сте гледали Златният компас, моля ви се забравете, че сте го правили и прочетете книгите.
7. "Хрониките на Нарния" - К.С.Луис: Ако не вярвате в Нарния и не сте се крили в гардероби, за да я търсите, не искам да говоря с вас.
8. "Песен за огън и лед" - Джордж Р.Р. Мартин: Джордж Мартин ми е най - любимият писател, писала съм на дълго и широко за поредицата, която е третата от четирите, които вече споменах. Има безкрайна любов в сърцето ми за света и героите и през голяма част от времето бих предпочела да живея в Планетос. Емпатизирам с огромна част от героите. Мога да говоря с часове за поредицата, затова спирам.
9. "Мечът на истината" - Тери Гудкайнд: Това е четвъртата поредица, превърнала ме в това, което съм днес. Съвсем доскоро се питах "Какво би направил Ричард?" преди да взема важно решение. Тук са по - скоро моралните дилеми, пред които са изправени героите, които ме научиха на незабравими уроци. Струваха си всичките 12 тухлички. Някой ден ще я препрочета.
10. "Джейн Еър" - Шарлот Бронте: Джейн е една от любимите ми литературни героини изобщо.
11. "Роня, дъщерята на разбойника", Астрид Линдгрен: Не е истина колко пъти съм си мечтала да съм Роня. Честно, четвъртокласната ми версия дори прави импровизиран косплей на Роня. Може би любимата ми книга на Линдгрен.
12. "Братята с лъвски сърца", Астрид Линдгрен: Първият ми сблъсък със смъртта в литературата. По детски наивна, но много близка до сърцето ми.
13. "Necrophilia Variations", Supervert: Тази книги ме накара да си задам въпроси, които иначе не бих си задала, и да открия собствените си лимити. Изключително интересна, на места шокираща и дори противна, но пък много си я обичам. Не е за всеки, определено, но е от книгите, които въпреки че съм прочела в електронен вариант, държа да си имам и на хартия.
14. "The Juliette Society", Саша Грей: Преди всичко я виждам като изследване на женската сексуалност. Невероятно въздействие върху мен.
15. "Хиляда сияйни слънца", Халед Хосейни: Шокираща. Главозамайваща. Болезнена. Тази, и следващата, ме накараха да осъзная и малкото свобода, която имам.
16. "Ловецът на хвърчила", Халед Хосейни: Приятелство и чест. И изборите, които правим, и се отразяват не само на нас, но и на тези около нас, и които понякога мога да разтърсят нечий живот из основи без да нараняват нас.
17. "Жената на пътешественика във времето", Одри Нифнегър: Ако сте гледали филма, забравете го. Заминавайте да четете книгата. Любимата ми любовна история някога. Ако някога обичам и ме обичат, искам да е такава любов.
18. "Крадецът на книги", Маркъс Зюсак: И за нея съм писала. Казала съм всичко, което имам да казвам. Безкрайната ми любов към книгите, и как думите могат да спасяват животи. Първата любов, истинското приятелство. Обожавам.
19. "Хамлет", Шекспир: Аз съм Хамлет и Хамлет е мен. Това е. Една от мечтите ми е да гледам Хамлет на сцена.
20. "Крадецът на праскови", Емилиян Станев: Отново мотивът за избора. За любовта и дълга. И аз самата не знам защо я обичам толкова много, но е така.
21. "Спасителят в ръжта", Селинджър: Дойде в живота ми в момент, в който се нуждаех от нея. Показа ми, че не съм сама. Че е нормално да се чувствам така, както се чувствам.
22. "Велекият Гетсби", Фицджералд: Понякога нещата, които искаме, не ни искат. Невинаги любовта е такава, каквато искаме да бъде. Случва се да жертваме всичко заради грешния човек. Тази книга ми е невероятно скъпа.
23. "Нежна е нощта", Фицджералд: За любовта и славата, и лудостта, и дълга, и ефемерното, и, и, и.... Фицджералд. Повече няма какво да кажа. И за нея съм писала.
24. "Дядо Прас", Тери Пратчет: Влюбих се в Пратчет заради тази книга. Мога да говоря много за нея. Няма. Свървзам я с Пратчет и с всичко на Пратчет, а обичам Пратчет и това е достатъчно.
25. "Добри Поличби", Нийл Геймън и Тери Пратчет: Преобърна ми представите за добро и зло. И сиво. И съм се смяла със сълзи. Обичам сериозните книги, които ме карат да се смея.
26. "Хартиени градове", Джон Грийн: Young adult, нищо особено като литературна стойност, но цялата идея с това как хората са преди всичко хора и не трябва да го забравяме, че са не просто нечий брат, нечий любим, че не са просто в живота ни като част от него, а са си сами на себе си и си имат отделен живот, ме накара да осъзная какво правя грешно в живота си.
27. "Игрите на глада", Сюзан Колинс: Катнис ми е модел на подражание. Това е може би една от най - силните героини в (съвременната) литература.
28. "Писма до Гаустин", Георги Господинов: Георги Господинов. И поезия. Умопомрачителна.
29. "Сенки и бонбонки", Елена Денева: Елена не мисли, че мястото й е в този списък, но ще споря с нея. Чета си я по няколко пъти на ден. И ми помага. Ужасно много. Понякога е единственото нещо, което ме усмихва. Обичам книгата. Обичам и Елена.
30. "18% сиво", Захари Карабашлиев: Това, както съм споменавала, е книгата, която преобърна представите ми за българска литература и ме накара да попрочета някои съвременни автори.
31. "Законът на деветките", Тери Гудкайнд: Тази е от книгите, след които никога не си същият, но не можеш да обясниш какво точно се е променило. Просто чувстваш промяната. И обичаш книгата.
32. "Тъмната кула", Шарън Стюарт: Любовта ми към историята се зароди след като прочетох тази книга. 15 пъти. Мари Терез Шарлот дьо Франс ми е една от най-скъпите героини от детството и въпреки че сега книгата ми се струва детска и наивна, все още си я обичам много много много.
33. "Зеленият път", Стивън Кинг: Ако не сте чели книгата, поне сте гледали филма. Вярвам, че знаете. Болезнена. Красива. Тъжна. За вината. И невинността. Знаете.
34. "Oh, the places you'll go", Dr. Seuss: Мотивира ме дори, когато мразя целия свят и си мисля, че няма измъкване. Това също е от онези книги, които се появяват в точния момент, и си я препрочитам всеки път, когато усетя, че се отчайвам.
35. "Crush", Richard Siken: Поезия, която те разкъсва на парченца. Сдъвква те и те изплюва. И те оставя разреван и не на себе си, на пода, чудещ се кой си и къде си и какъв си и защо си. Обичам я до посиняване. И я мразя. Честно.
36. "Wintergirls", L.H.Anderson: Трудно ми е да говоря за това как тази книга ми е повлияла като се има предвид, че става въпрос за хранителни разстройства, но е достатъчно просто да спомена, че ме промени. Много. Разстрои ме, изплаши ме, разплака ме и ме разтърси, и не съм същата. Не обичам да говоря за нея.
37. "Малкият принц", Антоан дьо Сент Екзюпери: Не познавам човек, който да е прочел тази книга и да не се е променил поне мъничко. Трябва да се прочете няколко пъти, в различни периоди.
38. "Шинел", Гогол: Брутална. Жестоката, студена, гадна истина за живота. Обичам и мразя, и много плаках.
39. "Предимствата да бъдеш аутсайдер", Стивън Чбоски: Посттравматично стресово разстройство, депресия, социално разстройство, бременност, изнасилване, педофилия, домашен тормоз, хомосексуализъм, etc., etc. - тази книга разглежда толкова много сериозни проблеми по наглед несериозен начин и може би я прочетох прекалено късно, но въпреки това ме порази. Незабравима. Особено поемата, която Чарли "подарява" на Патрик.
40. "Принцеса Анастасия", Шарън Стюарт: Друга детска книжка за любима моя историческа личност - Анастасия Романова. Сигурна съм, че е доста исторически неточна, но има огромна сантиментална стойност.
41. "Мери Попинз", Памела Травърс: Детството ми. 'nuff said.
42. "Историкът", Елизабет Костова: Самата книга не е кой знае какво, но беше първата "книга за големи", която прочетох - и то цели два пъти, с всичките й 800 страници. Препоръчвам я, освен, че има специално място в сърцето ми, става въпрос за Дракула и как гробът му се намира в България, и голяма част от действието се развива тук. Приключенска книжка, приятен стил.
43. "Поредица от злополучия", Лемъни Сникет: Обичам тази поредица с такава страст, че не е истина просто. Сираците Бодлер си ги чувствам - и винаги ще ги чувствам - като едни от най-близките ми приятели. Искам да ги нагушкам. Това не е дестка книга. Сериозно.
44. "Матилда", Роалд Дал: Тази книга е изключително важна, не само защото учи за любовта към книгите и думите, но защото е една от малкото, които казват, че когато не си обичан - когато те НАРАНЯВАТ - имаш правото да си тръгнеш. И че семейството може да са хората, които сами си изберем.
45. "Двойната Лотхен", Ерих Кестнер: Любимата ми детска книжка. Повече от това няма нужда да казвам, сигурна съм.
46. "13 причини защо', Джей Ашър: Трудно ми е да говоря за тази книга. Всичко ми се преобръща като си спомня за нея. Ужасна е. Противна е. Обичам я. Много малко книги разглеждат идеята за самоубийството по този начин. И много малко книги показват какво е наистина. Трудна е за преглъщане. Невъзможна е за забравяне.
47. "Вода за слонове", Сара Груен: Като любовна история не беше нищо особено, не ме впечатли, дори ми беше лигава и банална, но тази книга ми помогна да преоткрия любовта си към животните и омразата към хората, и онази дълбока връзка човек-животно, която не всеки може да познава.
48. "Вакантен пост", Дж. К. Роулинг: За нея също съм писала. Една от редките книги, които показват живота в малкия град такъв, какъвто е. Болезнено реалистична.
49. "Tell it to the skies", Erica James: Това е от онези книги, за които искрено съжалявам, че не са преведени. Отново - за избора, за приятелството, за семейството и фанатизма, за домашния тормоз, за първата и истинска любов. Много красива. И много тъжна.
50. "Споделен живот", Джоди Пико: За тази обещавам да говоря в скоро време. Ако сте гледали филма, МООООЛЯ ВИ забравете, че сте го гледали. И прочетете книгата. За смъртта и семейството, и семейството и изборите, и е толкова тъжна и тежка, и ужасна, ужасна, ужасна. Коя майка би причинила това на детето си? Коя майка не би го направила заради другото? И връзката между (уф, имаме ли дума за siblings? защо нямаме?).
51. "Бариерата", Павел Вежинов: Моля ви, прочетете я ако не сте я чели. Само това мога да кажа за нея. Отново мотивът за лудостта, за невинността. За любовта. За семейството.
52. "Гордост и предразсъдъци", Джейн Остин: А пък Лизи Бенет ми е spirit animal. Това беше първата сериозна книга, която прочетох в оригинал.
53. "Мечо Пух" - А.А.Милн: Ако някой ми каже, че това е детска книга, ще го бия.
54. "Алиса в страната на чудасата" & "Алиса в огледалния свят" - Луис Карол: Същото, както за предишната книга.
В момента чета няколко книги, но за две съм абсолютно сигурна, че ще си намерят мястото в този списък - "Пикник край пътя", Аркадий и Борис Стругацки, и "Непорочните самоубийства", Джефри Юдженидис.
Знам, че е доста дълъг пост, и все пак не казах и половината неща, които ми се искаше да кажа. Също така, компенсирам за дъъъъъъъъъъъъъъългата пауза. Ако се сетя ще допълвам.
Бях предизвикана цели пет пъти (and counting) и реших в крайна сметка, освен, че изброих тези 50 (и малко отгоре, защото не обичам да играя по правилата) книги, все пак и да спомена защо се намират в този списък. Напълно сигурна съм, че освен тези 50+ книги, има някои, които съм пропуснала. Запазвам си правото ако се сетя, да допълвам списъка.
1. "Физика на тъгата" - Георги Господинов: Това не е книга. Това е емоция. Усеща се с всяко сетиво. Обожавам я до сълзи и не мисля, че някога бих могла да напиша нещо повече за нея. Препоръчвам я горещо на всеки - и предупреждавам, че боли.
2. "1984" - Джордж Оруел: Мразя я почти толкова, колкото я обичам. Оруел е гений и е просто ужасяващо колко вярна е тази книга И днес. Мисля скоро да я препрочета, въпреки че е физически почти непосилна за четене. Хвърляла съм я на другия край на стаята, ревала съм истерично... Ако някой не я е чел, срамота е, моля ви. Тази ме беляза за живот.
3. "Да убиеш присмехулник" - Харпър Лий: Книга за живота на възрастните през детските очи. Обожавам, наистина ме накара да се замисля колко неща забравяме всъщност, след като пораснем.
4. "Хари Потър" - Дж.К. Роулинг: Не мисля, че има нужда от обяснение в случая. Пораснах с тази поредица и е една от четирите, които оформиха моралния ми компас и ценностната ми система.
5. "Властелинът на пръстенитe" & "Хобит" - Дж.Р.Р. Толкин : И до ден днешен продължавам да съм убедена, че в предишен живот съм била хобитче. Два цитата са се отпечатали в съзнанието ми и си ги обичам нереално много - "Not all those who wander are lost" и "Започва Път от моя праг", и са донякъде неизменна част от същността ми. А и фентъзито е голямата ми страст, закъде без Толкин.
6. "Тъмните Му Материи" - Филип Пулман: Това е другата поредица, оказала влияние върху човека, който съм днес. Лайра Белакуа ми е модел на подражание, а идеите, заложени в книгата ме разтърсиха из основи на крехката възраст, на която прочетох книгите. Вярвам и в концепцията за демоните и понякога си разговарям с моя. Ако сте гледали Златният компас, моля ви се забравете, че сте го правили и прочетете книгите.
7. "Хрониките на Нарния" - К.С.Луис: Ако не вярвате в Нарния и не сте се крили в гардероби, за да я търсите, не искам да говоря с вас.
8. "Песен за огън и лед" - Джордж Р.Р. Мартин: Джордж Мартин ми е най - любимият писател, писала съм на дълго и широко за поредицата, която е третата от четирите, които вече споменах. Има безкрайна любов в сърцето ми за света и героите и през голяма част от времето бих предпочела да живея в Планетос. Емпатизирам с огромна част от героите. Мога да говоря с часове за поредицата, затова спирам.
9. "Мечът на истината" - Тери Гудкайнд: Това е четвъртата поредица, превърнала ме в това, което съм днес. Съвсем доскоро се питах "Какво би направил Ричард?" преди да взема важно решение. Тук са по - скоро моралните дилеми, пред които са изправени героите, които ме научиха на незабравими уроци. Струваха си всичките 12 тухлички. Някой ден ще я препрочета.
10. "Джейн Еър" - Шарлот Бронте: Джейн е една от любимите ми литературни героини изобщо.
11. "Роня, дъщерята на разбойника", Астрид Линдгрен: Не е истина колко пъти съм си мечтала да съм Роня. Честно, четвъртокласната ми версия дори прави импровизиран косплей на Роня. Може би любимата ми книга на Линдгрен.
12. "Братята с лъвски сърца", Астрид Линдгрен: Първият ми сблъсък със смъртта в литературата. По детски наивна, но много близка до сърцето ми.
13. "Necrophilia Variations", Supervert: Тази книги ме накара да си задам въпроси, които иначе не бих си задала, и да открия собствените си лимити. Изключително интересна, на места шокираща и дори противна, но пък много си я обичам. Не е за всеки, определено, но е от книгите, които въпреки че съм прочела в електронен вариант, държа да си имам и на хартия.
14. "The Juliette Society", Саша Грей: Преди всичко я виждам като изследване на женската сексуалност. Невероятно въздействие върху мен.
15. "Хиляда сияйни слънца", Халед Хосейни: Шокираща. Главозамайваща. Болезнена. Тази, и следващата, ме накараха да осъзная и малкото свобода, която имам.
16. "Ловецът на хвърчила", Халед Хосейни: Приятелство и чест. И изборите, които правим, и се отразяват не само на нас, но и на тези около нас, и които понякога мога да разтърсят нечий живот из основи без да нараняват нас.
17. "Жената на пътешественика във времето", Одри Нифнегър: Ако сте гледали филма, забравете го. Заминавайте да четете книгата. Любимата ми любовна история някога. Ако някога обичам и ме обичат, искам да е такава любов.
18. "Крадецът на книги", Маркъс Зюсак: И за нея съм писала. Казала съм всичко, което имам да казвам. Безкрайната ми любов към книгите, и как думите могат да спасяват животи. Първата любов, истинското приятелство. Обожавам.
19. "Хамлет", Шекспир: Аз съм Хамлет и Хамлет е мен. Това е. Една от мечтите ми е да гледам Хамлет на сцена.
20. "Крадецът на праскови", Емилиян Станев: Отново мотивът за избора. За любовта и дълга. И аз самата не знам защо я обичам толкова много, но е така.
21. "Спасителят в ръжта", Селинджър: Дойде в живота ми в момент, в който се нуждаех от нея. Показа ми, че не съм сама. Че е нормално да се чувствам така, както се чувствам.
22. "Велекият Гетсби", Фицджералд: Понякога нещата, които искаме, не ни искат. Невинаги любовта е такава, каквато искаме да бъде. Случва се да жертваме всичко заради грешния човек. Тази книга ми е невероятно скъпа.
23. "Нежна е нощта", Фицджералд: За любовта и славата, и лудостта, и дълга, и ефемерното, и, и, и.... Фицджералд. Повече няма какво да кажа. И за нея съм писала.
24. "Дядо Прас", Тери Пратчет: Влюбих се в Пратчет заради тази книга. Мога да говоря много за нея. Няма. Свървзам я с Пратчет и с всичко на Пратчет, а обичам Пратчет и това е достатъчно.
25. "Добри Поличби", Нийл Геймън и Тери Пратчет: Преобърна ми представите за добро и зло. И сиво. И съм се смяла със сълзи. Обичам сериозните книги, които ме карат да се смея.
26. "Хартиени градове", Джон Грийн: Young adult, нищо особено като литературна стойност, но цялата идея с това как хората са преди всичко хора и не трябва да го забравяме, че са не просто нечий брат, нечий любим, че не са просто в живота ни като част от него, а са си сами на себе си и си имат отделен живот, ме накара да осъзная какво правя грешно в живота си.
27. "Игрите на глада", Сюзан Колинс: Катнис ми е модел на подражание. Това е може би една от най - силните героини в (съвременната) литература.
28. "Писма до Гаустин", Георги Господинов: Георги Господинов. И поезия. Умопомрачителна.
29. "Сенки и бонбонки", Елена Денева: Елена не мисли, че мястото й е в този списък, но ще споря с нея. Чета си я по няколко пъти на ден. И ми помага. Ужасно много. Понякога е единственото нещо, което ме усмихва. Обичам книгата. Обичам и Елена.
30. "18% сиво", Захари Карабашлиев: Това, както съм споменавала, е книгата, която преобърна представите ми за българска литература и ме накара да попрочета някои съвременни автори.
31. "Законът на деветките", Тери Гудкайнд: Тази е от книгите, след които никога не си същият, но не можеш да обясниш какво точно се е променило. Просто чувстваш промяната. И обичаш книгата.
32. "Тъмната кула", Шарън Стюарт: Любовта ми към историята се зароди след като прочетох тази книга. 15 пъти. Мари Терез Шарлот дьо Франс ми е една от най-скъпите героини от детството и въпреки че сега книгата ми се струва детска и наивна, все още си я обичам много много много.
33. "Зеленият път", Стивън Кинг: Ако не сте чели книгата, поне сте гледали филма. Вярвам, че знаете. Болезнена. Красива. Тъжна. За вината. И невинността. Знаете.
34. "Oh, the places you'll go", Dr. Seuss: Мотивира ме дори, когато мразя целия свят и си мисля, че няма измъкване. Това също е от онези книги, които се появяват в точния момент, и си я препрочитам всеки път, когато усетя, че се отчайвам.
35. "Crush", Richard Siken: Поезия, която те разкъсва на парченца. Сдъвква те и те изплюва. И те оставя разреван и не на себе си, на пода, чудещ се кой си и къде си и какъв си и защо си. Обичам я до посиняване. И я мразя. Честно.
36. "Wintergirls", L.H.Anderson: Трудно ми е да говоря за това как тази книга ми е повлияла като се има предвид, че става въпрос за хранителни разстройства, но е достатъчно просто да спомена, че ме промени. Много. Разстрои ме, изплаши ме, разплака ме и ме разтърси, и не съм същата. Не обичам да говоря за нея.
37. "Малкият принц", Антоан дьо Сент Екзюпери: Не познавам човек, който да е прочел тази книга и да не се е променил поне мъничко. Трябва да се прочете няколко пъти, в различни периоди.
38. "Шинел", Гогол: Брутална. Жестоката, студена, гадна истина за живота. Обичам и мразя, и много плаках.
39. "Предимствата да бъдеш аутсайдер", Стивън Чбоски: Посттравматично стресово разстройство, депресия, социално разстройство, бременност, изнасилване, педофилия, домашен тормоз, хомосексуализъм, etc., etc. - тази книга разглежда толкова много сериозни проблеми по наглед несериозен начин и може би я прочетох прекалено късно, но въпреки това ме порази. Незабравима. Особено поемата, която Чарли "подарява" на Патрик.
40. "Принцеса Анастасия", Шарън Стюарт: Друга детска книжка за любима моя историческа личност - Анастасия Романова. Сигурна съм, че е доста исторически неточна, но има огромна сантиментална стойност.
41. "Мери Попинз", Памела Травърс: Детството ми. 'nuff said.
42. "Историкът", Елизабет Костова: Самата книга не е кой знае какво, но беше първата "книга за големи", която прочетох - и то цели два пъти, с всичките й 800 страници. Препоръчвам я, освен, че има специално място в сърцето ми, става въпрос за Дракула и как гробът му се намира в България, и голяма част от действието се развива тук. Приключенска книжка, приятен стил.
43. "Поредица от злополучия", Лемъни Сникет: Обичам тази поредица с такава страст, че не е истина просто. Сираците Бодлер си ги чувствам - и винаги ще ги чувствам - като едни от най-близките ми приятели. Искам да ги нагушкам. Това не е дестка книга. Сериозно.
44. "Матилда", Роалд Дал: Тази книга е изключително важна, не само защото учи за любовта към книгите и думите, но защото е една от малкото, които казват, че когато не си обичан - когато те НАРАНЯВАТ - имаш правото да си тръгнеш. И че семейството може да са хората, които сами си изберем.
45. "Двойната Лотхен", Ерих Кестнер: Любимата ми детска книжка. Повече от това няма нужда да казвам, сигурна съм.
46. "13 причини защо', Джей Ашър: Трудно ми е да говоря за тази книга. Всичко ми се преобръща като си спомня за нея. Ужасна е. Противна е. Обичам я. Много малко книги разглеждат идеята за самоубийството по този начин. И много малко книги показват какво е наистина. Трудна е за преглъщане. Невъзможна е за забравяне.
47. "Вода за слонове", Сара Груен: Като любовна история не беше нищо особено, не ме впечатли, дори ми беше лигава и банална, но тази книга ми помогна да преоткрия любовта си към животните и омразата към хората, и онази дълбока връзка човек-животно, която не всеки може да познава.
48. "Вакантен пост", Дж. К. Роулинг: За нея също съм писала. Една от редките книги, които показват живота в малкия град такъв, какъвто е. Болезнено реалистична.
49. "Tell it to the skies", Erica James: Това е от онези книги, за които искрено съжалявам, че не са преведени. Отново - за избора, за приятелството, за семейството и фанатизма, за домашния тормоз, за първата и истинска любов. Много красива. И много тъжна.
50. "Споделен живот", Джоди Пико: За тази обещавам да говоря в скоро време. Ако сте гледали филма, МООООЛЯ ВИ забравете, че сте го гледали. И прочетете книгата. За смъртта и семейството, и семейството и изборите, и е толкова тъжна и тежка, и ужасна, ужасна, ужасна. Коя майка би причинила това на детето си? Коя майка не би го направила заради другото? И връзката между (уф, имаме ли дума за siblings? защо нямаме?).
51. "Бариерата", Павел Вежинов: Моля ви, прочетете я ако не сте я чели. Само това мога да кажа за нея. Отново мотивът за лудостта, за невинността. За любовта. За семейството.
52. "Гордост и предразсъдъци", Джейн Остин: А пък Лизи Бенет ми е spirit animal. Това беше първата сериозна книга, която прочетох в оригинал.
53. "Мечо Пух" - А.А.Милн: Ако някой ми каже, че това е детска книга, ще го бия.
54. "Алиса в страната на чудасата" & "Алиса в огледалния свят" - Луис Карол: Същото, както за предишната книга.
В момента чета няколко книги, но за две съм абсолютно сигурна, че ще си намерят мястото в този списък - "Пикник край пътя", Аркадий и Борис Стругацки, и "Непорочните самоубийства", Джефри Юдженидис.
Знам, че е доста дълъг пост, и все пак не казах и половината неща, които ми се искаше да кажа. Също така, компенсирам за дъъъъъъъъъъъъъъългата пауза. Ако се сетя ще допълвам.
