Последната прочетена за 2014 книга, "Тайната история" на Дона Тарт бе кулминацията на книжната ми година и безспорно заема първо място в списъка ми с любими самостоятелни романи. Най - важното нещо, което трябва да знаете за тази книга, е, че или ще се влюбите в нея, или няма да ви хареса изобщо. Не мисля, че има средно положение.
Сюжетът е доста прост. Ричард Пейпън, 19-годишен младеж от Калифорния, се записва да учи в престижен малък колеж в Нова Англия. Благодарение на влечението му към Древността, Ричард става част от елитен курс по древногръцки при чудат и ексцентричен учител, който рядко приема студенти в групата си.Петимата елитни студенти - близнаците Камила и Чарлз, Едмънд, наричан от приятелите си Бъни; Хенри и Франсис - богати, божествено красиви и безмерно интелигентни, привличат Ричард със силата на магнит и не след дълго той е част от тях, може би не с пълното знание в какво се забърква. Историята е разказана в ретроспекция, от името на Пейпън, и още от първата страница разбираме, че поредица от бурни събития като лавина довеждат до убийството на Бъни - не от някой друг, а от собствените му приятели. "Тайната история" е трилър и мистерия, не въпрос на "кой го е направил", а "защо го е направил", дълбоко психологическо и морално изследване, характеристика на герои кой от кой по - чудати и отвращаващи.
Изключително впечатляващо е богатството на езика, гъвкавите и плавни метафори, разкошните спиращи дъха описания - неслучайно написването на романа отнема на Дона Тарт осем години. Динамиката на нарацията е зашеметяваща. Действието или се движи плавно, леко, като мързелив слънчев следобед във вилата на Франсис, пропит с аромат на скъпи цигари и марков скоч, или забързано, на един дъх, в ритъма на сърцето ви, което бие учестено заради напрежението и вълнението, които ви изпълват, докато очите ви шеметно се движат по страниците.
"Тайната история" е книга, която не би се харесала на всеки. Не става въпрос само за солидния обем на книгата (повече от 500 страници), но и за факта, че това е книга, която трябва да се чете между редовете. Това е книга, толкова гъсто наситена с метафори, с предзнамения, с междутекстови връзки и препратки от гръцката митология, че мнозина я наричат "префърцунена" и опит на авторката в дебютната си книга да изтъкне всичките си познания. Но за любопитния и интелигентен ум, "Тайната история" е наслада за сетивата. И въпреки че това, което изглежда на пръв поглед кулминация на романа, е разкрито още в началото на книгата, действието продължава да разкрива нови и нови изненади, а краят оставя с отворена уста и горчиво и неприятно чувство.... но и с осъзнаването, че.. ами, просто няма как да свърши по друг начин.
Ричард Пейпън, обаче, не е разказвач, на когото може да се резчита. И тук е уловката на книгата. Не можеш да разчиташ само и единствено на думитеи разсъжденията на Пейпън, защото в един момент осъзнаваш, че той е пристрастен. Осъзнаваш, че трябва да четеш межу редовете, за да опознаеш наистина героите, защото те, в очите на Ричард, са обожествени. Представени са по - възможно най - романтичния начин, оголени от всякакви недостатъци, издигнати на пиедестал... Любовта му към тях не ти позволява да ги видиш такива, каквито са... освен ако не внимаваш. С мислите на Ричард Дона Тарт казва едно, но с действията на героите, с думите им, показва друго. Именно поради тази причина книгата трябва да се чете внимателно, да се следи паралелното описание на героите... защото в един момент се оказваш в капана, в който авторката съзнателно е искала да попаднеш - и обичаш красивите чудовища, които ти се иска да мразиш.
Какво още? Книгата, макар и да се развива в началото на 90те, разглежда, не открито, а по - скоро на подтекстово ниво, изключително сложни съвременни социални проблеми. Но това е нещо, което внимателният читател сам трябва да открие. На повърхността са много други морални дилеми - за престъплението и наказанието - физическо и психическо такова, за моралните ценности на човека, за естетиката и за това докъде би стигнал човек, за да спаси... собствената си кожа.
"Тайната история" е красиво изживяване. Героите със съвършените черти, луксозните костюми и богаташките си навици - мързеливи уикенди, вечери в скъпи ресторанти, марков алкохол - облечени в кашмир и сатен, сякаш древногръцки богове, слезли на земята, обвити в цигарен дим и носещи се с вирнати носове високо над земята, те обсебват. Наместват се в сърцето ти и остават там, за да го изтръгнат болезнено, когато свалят красивите си маски и разкрият истинската си същност.
"Тайната история" на Дона Тарт оставя без дъх, преобръща вътрешностите ти, пленява ума ти със своята грация, с чудовищната си естетика, с мистерията, в която е обвита... И оставя горчиво - сладък привкус в устата, и желание за още и още, и още... Оставя те разбит, потресен, отвратен, но и те кара да се връщаш към нея отново и отново. Но само, разбира се, ако те е грабнала в самото начало.
Сюжетът е доста прост. Ричард Пейпън, 19-годишен младеж от Калифорния, се записва да учи в престижен малък колеж в Нова Англия. Благодарение на влечението му към Древността, Ричард става част от елитен курс по древногръцки при чудат и ексцентричен учител, който рядко приема студенти в групата си.Петимата елитни студенти - близнаците Камила и Чарлз, Едмънд, наричан от приятелите си Бъни; Хенри и Франсис - богати, божествено красиви и безмерно интелигентни, привличат Ричард със силата на магнит и не след дълго той е част от тях, може би не с пълното знание в какво се забърква. Историята е разказана в ретроспекция, от името на Пейпън, и още от първата страница разбираме, че поредица от бурни събития като лавина довеждат до убийството на Бъни - не от някой друг, а от собствените му приятели. "Тайната история" е трилър и мистерия, не въпрос на "кой го е направил", а "защо го е направил", дълбоко психологическо и морално изследване, характеристика на герои кой от кой по - чудати и отвращаващи.
Изключително впечатляващо е богатството на езика, гъвкавите и плавни метафори, разкошните спиращи дъха описания - неслучайно написването на романа отнема на Дона Тарт осем години. Динамиката на нарацията е зашеметяваща. Действието или се движи плавно, леко, като мързелив слънчев следобед във вилата на Франсис, пропит с аромат на скъпи цигари и марков скоч, или забързано, на един дъх, в ритъма на сърцето ви, което бие учестено заради напрежението и вълнението, които ви изпълват, докато очите ви шеметно се движат по страниците.
"Тайната история" е книга, която не би се харесала на всеки. Не става въпрос само за солидния обем на книгата (повече от 500 страници), но и за факта, че това е книга, която трябва да се чете между редовете. Това е книга, толкова гъсто наситена с метафори, с предзнамения, с междутекстови връзки и препратки от гръцката митология, че мнозина я наричат "префърцунена" и опит на авторката в дебютната си книга да изтъкне всичките си познания. Но за любопитния и интелигентен ум, "Тайната история" е наслада за сетивата. И въпреки че това, което изглежда на пръв поглед кулминация на романа, е разкрито още в началото на книгата, действието продължава да разкрива нови и нови изненади, а краят оставя с отворена уста и горчиво и неприятно чувство.... но и с осъзнаването, че.. ами, просто няма как да свърши по друг начин.
 |
| няма екранизация, илюстрациите са от тъмблър tumblr user: riddermarked |
 |
| за тази естетика говори Ричард в началото на книгата: изкуствено красивото, криещо под маската истинската грозота (не съм влюбена в тая книга, как можахте да си го помислите) |
Ричард Пейпън, обаче, не е разказвач, на когото може да се резчита. И тук е уловката на книгата. Не можеш да разчиташ само и единствено на думитеи разсъжденията на Пейпън, защото в един момент осъзнаваш, че той е пристрастен. Осъзнаваш, че трябва да четеш межу редовете, за да опознаеш наистина героите, защото те, в очите на Ричард, са обожествени. Представени са по - възможно най - романтичния начин, оголени от всякакви недостатъци, издигнати на пиедестал... Любовта му към тях не ти позволява да ги видиш такива, каквито са... освен ако не внимаваш. С мислите на Ричард Дона Тарт казва едно, но с действията на героите, с думите им, показва друго. Именно поради тази причина книгата трябва да се чете внимателно, да се следи паралелното описание на героите... защото в един момент се оказваш в капана, в който авторката съзнателно е искала да попаднеш - и обичаш красивите чудовища, които ти се иска да мразиш.
Какво още? Книгата, макар и да се развива в началото на 90те, разглежда, не открито, а по - скоро на подтекстово ниво, изключително сложни съвременни социални проблеми. Но това е нещо, което внимателният читател сам трябва да открие. На повърхността са много други морални дилеми - за престъплението и наказанието - физическо и психическо такова, за моралните ценности на човека, за естетиката и за това докъде би стигнал човек, за да спаси... собствената си кожа.
"Тайната история" е красиво изживяване. Героите със съвършените черти, луксозните костюми и богаташките си навици - мързеливи уикенди, вечери в скъпи ресторанти, марков алкохол - облечени в кашмир и сатен, сякаш древногръцки богове, слезли на земята, обвити в цигарен дим и носещи се с вирнати носове високо над земята, те обсебват. Наместват се в сърцето ти и остават там, за да го изтръгнат болезнено, когато свалят красивите си маски и разкрият истинската си същност.
"Тайната история" на Дона Тарт оставя без дъх, преобръща вътрешностите ти, пленява ума ти със своята грация, с чудовищната си естетика, с мистерията, в която е обвита... И оставя горчиво - сладък привкус в устата, и желание за още и още, и още... Оставя те разбит, потресен, отвратен, но и те кара да се връщаш към нея отново и отново. Но само, разбира се, ако те е грабнала в самото начало.
