Доста време си правих предварителен списък на това кои книги да си купя с ваучера, но в крайна сметка само малка част от предварително избраните останаха във финалния списък и съжалявам, че не ми стигнаха парите за част от тях (като "Добри поличби", която за втора година отпада, "Дивата природа" на Бела Димитрова, няколко книги на Тери Пратчет). В крайна сметка съм доволна от избора си, само "Тайната история" съм чела вече ('Нарния" четох преди години на български), а и няма нито една YA книга, които, както вече установих, рядко си струват парите. 

Особено доволна съм от колекцията класики (на Collins Classics) - кориците са изключително красиви, ужасно много си ги обичам, освен това към всяка книга има коментар за периода, през който е писана, нещата, вдъхновили автора, както и информация за самия автор, а в края има речник на остарелите думи.  Плюс е компактният размер - много са мънички и заемат малко място, което ми идва доста добре, понеже вече няма къде да си държа книгите. "Приказки на Братя Грим" е с една от най - красивите корици, които съм виждала, и се оказа много яко да четеш приказки на английски, макар е само я прелистих и се зачетох в една или две. Една от лекциите ми на примерен TOEFL беше върху "Беоулф" и оттогава си изгарям от желание да я прочета, та се възползвах и си я взех. "As you like it" на Шекспир не мисля, че е превеждана на български, но е една от комедиите му със силни героини в нея, а и от нея е известната реплика "Животът е сцена и всички на нея сме актьори." "Парижката Света Богородица" е втората книга на Юго на английски, с която се сдобивам (два много плашещо изглеждащи тома на "Клетниците" е другата). "Дракула" пък никога не съм я чела, нито пък съм гледала някой от филмите, и реших, че си е цяло кощунство. 

С миналогодишната стипендия си взех "Фантастични зверове..." и реших тази година да си взема "Куидичът през вековете". На тази й липсват бележчиците и рисунчиците, и въобще всички забавни допълнения от "Хари и Рон", които ги има в другата, но пък корицата й е много по - хубава, а и честно казано, куидичът ми е далеч по - интересен от зверовете. 

Нека оставим настрана колко красива е корицата (още не мога да й се нарадвам). "Портокал с часовников механизъм" така и не гледах, въпреки че съм си поставила за цел да изгледам всички филми на Кубрик. Но пък реших, че първо трябва да прочета книгата, което планирам да се случи възможно най - скоро (предстои ми доста дълго пътуване). 

Тази ми беше препоръчана и понеже Франция + поезия е комбинация, на която никога не мога да устоя, беше просто невъзможно да не се сдобия с нея. Вече я проетох веднъж и смея да кажа, че изобщо не съжалявам и че причините да искам да науча френски най - сетне се увеличиха с още една, защото Шар определено искам да чета и в оригинал. Никога не съм знаела как точно да пиша ревюта за поезия, затова просто ще ви кажа, че е просто удивителна и зашеметяваща, и че въпреки превода танцът с думите е все така вълнуващ. 

По - принцип не обичам постерите на филмите да се превръщат в корици, но в случая нямам никакви оплаквания, защото Бен Барнс. Нарния я четох преди около десет години,а по - късно във вестник Рики - кандидат-гимназист засякох част от "Лъвът, вещицата и дрешника" в оригинал и наскоро ми хрумна, че такива книги, които са ми били неизменна част от детството, просто си струва да бъдат прочетени в оригинал, за да мога да ги оценя порядъчно. Освен това изданието - с всичките седем книги в една, много лъскаво и с гланциирана хартия и разкошни илюстрации е просто нещо, което всеки ценител трябва да притежава. Разбира се, малко ми е неприятно, че специално това копие беше повредено (държа да отбележа, много коректно държание от страна на "Хеликон", които ми се извиниха хиляда пъти и предупредиха, че е поомачкана корицата и пречупено гръбчето и предложиха да си избера друга книга), но понеже беше последното, реших, че след като самото съдържание не е повредено, не представлява проблем.

След като с предишната стипендия си взех "Властелинът" - луксозно издание в много красив box set - и "Хобит", реших, че ще е голяма загуба да не продължа да разширявам Толкиновата си колекция. "Силмарилионът" и "Децата на Хурин" (исках да си взема и "Недовършени предания", но я нямаше в наличност, когато правех поръчката), както и "Легендата за Сигурд и Гудрин" (която няма общо със Средната земя, а е епическа поема, свързана с герой от Скандинавската митология) са трите книги, които бяха в списъка от самото начало. 

Дона Тарт е любимото ми откритие и определено съм до болка влюбена в нея. За "Тайната история" вече писах (и искрено се надявах да е с оригиналната корица, която е в поста, доста се разочаровах, когато извадих книгата от кашончето и видях черната корица), но наистина бях неописуемо щастлива най - сетне да си я държа в ръцете, да разгръщам страниците и да си я вдишвам. "Щиглецът" също е нещо невероятно. С впечатляващите си 900 страници, които изобщо не се усещат (понеже вече съм привършила почти 1/3 от книгата). Корицата също е нещо невероятно -- едноименната картина на датски художник, която има голяма роля в книгата -- но няма да се впускам в обяснения за нея, когато я прочета ще пиша повече. Това, което ме впечатлява в корицата, обаче, не е само външният вид. С такъв обем, гръбчето на обикновена корица би се пречупило, но тази е матова и от някаква много странна и мека материя, която не позволява книгата да се нарани (което пък означава, че аз съм много щастлива). 

Сега май остава само да ги прочета и да пиша за тях.