Не съм публикувала от хилядолетия, защото съм в абсолютен писателски застой (иначе си чета доста), затова реших да пусна този таг, един от малкото, които ми харесват. Както се подразбира от името му, пускаш си колкото си избереш песни (аз се спрях на 10) на shuffle и пишеш на коя книга ти напомнят. Brace yourselves, песни, които никога не сте чували are coming....
егмонт
Страхът ще започне да се страхува от мен - "Възпламени ме", Тахере Мафи (Разбий ме #3)
9:05 PM
Оригинално заглавие: Ignite me
Преводач: Цветелина Тенекеджиева
Издателство: Егмонт
Страници: 368
Благодаря на издателство "Егмонт България" за предоставената възможност.
Светът е хаос. След като Уорнър е спасил живота й, Джулиет се оказва само с него. Далеч от другите. Ако още има други. Пункт Омега е сринат до основи, а всичките приятели на Джулиет са мъртви. Наглед съвсем сама, но изпълнена с жажда за мъст, тя трябва да се довери на Ейрън, да превъзмогне омразата и предразсъдъците си и да се съюзи с него.
За да унищожат Възобновителите.
Да убият баща му.
Да подкладат война.
Светът е хаос, а Джулиет е в центъра му и само тя е способна да спаси човечеството. Преборила страховете си от самата себе си, сега тя е готова да поведе армии, да разклати из основи строя, да сложи начало революцията. Изплашеното малко момиче, прекарало 264 дни в затвор от тухлени стени и седемнадесет години в затвор от кожа и плът, и кости вече го няма. Себичното хленчещо момиче, боящо се да използва силата си, е мъртво.
Джулиет Ферарс е тук. По - силна от всякога. По - уверена от всякога. Готова да се бори. Да вдъхновява други да се борят.
Да възпламени света.
Във "Възпламени ме" няма място за лирични отклонения. Това е книга за войната и смъртта, за справянето със скръбта, за силата да продължиш напред. Книга за любовта по време на война, чиста, неподправена и истинска, красива на фона на всичкото останало зло в света. За приятелството, което не спира пред нищо. За вярата в самия себе си. За семейството, което сам си създаваш. Но най - вече това е книга за борбения дух, за силата на волята, за това да се научиш да се обичаш. Да се изправиш срещу страховете си и да ги накараш да се страхуват от теб.
"Този момент и следващият, и дори този, който щяхме да наречем "сега", вече ги няма, отлетели са и ни остават само тези уморени тела - единственото доказателство, че сме живели във времето и сме оцелели. Но накрая ще си е струвало. Да се борим за цял живот от такива моменти."
Идеалният завършек на поредицата, "Възпламени ме" е пламенно драматична и динамична, забързана. Чете се на един дъх, а главите са кратки, прекъсващи в средата на действието, в емоционално върховата точка. Накъсано, задъхано, почти електрично е темпото. Историята лети стремглаво, а възлите се разплитат, напрежението нараства. И нараства. И нараства. За да избухне.
"И двамата сме кавички, обърнати една към друга, съединени като парчета от пъзел, вкопчени една в друга в края на изречение от романа на живот, който не сме избирали. Мисля, че е крайно време да избягаме."
Героите са променени, някак по - зрели, по - пораснали. По - силни и смели, завършили развитието си и напълно готови да разгърнат пълния си потенциал. Тази Джулиет е съвсем различна - готова да поеме инициативата в свои ръце, да бъде командир и воин, да рита задници и да обича и мрази с цялото си сърце, да контролира себе си, да опознае себе си и тези около нея. Не я е страх от нищо и никого, тя няма какво да губи. И това я прави опасна. Смъртоносна. Онова добричко, хрисимо, затворено в себе си дете, което се плашеше от сянката си, го няма. И по - добре. Тази нова Джулиет е героиня, която си струва да обичаш и подкрепяш.
А Уорнър... Уорнър е всичко, за което един читател може да си мечтае. Без съмнение най - добре написаният и най - добре развит герой в цялата поредица, той е сложна и конфликтна личност, далеч от перфектен и морално безпогрешен, но и ви никакъв случай зъл. Изпълнен e със символика освен татуировките, белезите, цвета на очите, пръстена, тежкото минало, от изключително голямо значение са имената му. От ключова важност е, че са три. Значимостта на числото три в религиите, митологията, литературата, философията е прекалено обширна тема, в която няма да задълбавам, достатъчно е да спомена колко е символично. Не е случайно и че ни бе представен с името Уорнър, че всички други с изключение на Джулиет го наричат така. Името е с германски произход, от war(in)- страж и heri, hari - армия. Eйрън (Aaron) пък е англицирана версия на Ахарон (אהרן), ивритско име (висока планина, възвишен, мъченик), носещо корените си от древноегипестски със значение "лъв воин". Що се отнася до третото му име - Андерсън, напълно обяснимо е нежеланието му да го използва, да се отдалечи от всичко, което го свързва с него. Фамилия патроним, името означава "син на Андерс", а Андерс - от гръцки, мъж, мъжествен. Въобще, Уорнър е обгърнат в мистерия и символика и имам чувството, че Джулиет далеч не е протагонистът в поредицата; прекалено много внимание е обърнато на този така многопластов, задълбочен герой, изпъкващ на фона на останалите в поредицата. За други герои във "Възпламени ме" няма да говоря, за да не издам обрати в сюжета, но несъмнено те са душата на историята.
Може би единственото нещо, което не ми допадна, беше доста пресиленият пауърплей в края. Всичко останало - изключително романтично-еротично заредените глави, екшънът, бурно развиващото се действие, бурята от емоции, които предизвика книгата - бяха точни попадения, създаващи достоен завършек на така или иначе прогресивно подобряващата се поредица.
