a dragon cave full of books

Не съм публикувала от хилядолетия, защото съм в абсолютен писателски застой (иначе си чета доста), затова реших да пусна този таг, един от малкото, които ми харесват. Както се подразбира от името му, пускаш си колкото си избереш песни (аз се спрях на 10) на shuffle и пишеш на коя книга ти напомнят.

Brace yourselves, песни, които никога не сте чували are coming.







Because all things seem absurd 
someday we'll turn a page and make a change
Blood and Fire
Crushed Dust Bones 
Will we ever see the Day
Beneath tires this world is alone 

Напомня ми на "Мъглороден: Последната империя", и най-вече на Келсиър и Вин, и гневът им, насочен към Империята и Лорд Владетеля.




If I should touch you, won't know what has happened 
You'll speak in tongues and you will feel your heart race 
Oh lord! 
You start to dance like it's all you've got to love for, oh lord 
You'll speak in tongues now let me demonstrate baby





Поради някаква странна причина ми напомня за Нико и Пърси?? Никаква идея защо, просто цялата песен е толкова тях.






I don't know why she's with me
I only brought her trouble since the day she met me
If I was her, by now I would have left me
I would have walked away
But now I've broken away
Somehow instead she forgave me
She said a woman's got to do what she's got to do

"Този момент и следващият, и дори този, който щяхме да наречем "сега", вече ги няма, отлетели са и ни остават само тези уморени тела - единственото доказателство, че сме живели във времето и сме оцелели. Но накрая ще си е струвало. Да се борим за цял живот от такива моменти."  

Идеалният завършек на поредицата, "Възпламени ме" е пламенно драматична и динамична, забързана. Чете се на един дъх, а главите са кратки, прекъсващи в средата на действието, в емоционално върховата точка. Накъсано, задъхано, почти електрично е темпото. Историята лети стремглаво, а възлите се разплитат, напрежението нараства. И нараства. И нараства. За да избухне.

"И двамата сме кавички, обърнати една към друга, съединени като парчета от пъзел, вкопчени една в друга в края на изречение от романа на живот, който не сме избирали. Мисля, че е крайно време да избягаме."

Героите са променени, някак по - зрели, по - пораснали. По - силни и смели, завършили развитието си и напълно готови да разгърнат пълния си потенциал. Тази Джулиет е съвсем различна - готова да поеме инициативата в свои ръце, да бъде командир и воин, да рита задници и да обича и мрази с цялото си сърце, да контролира себе си, да опознае себе си и тези около нея. Не я е страх от нищо и никого, тя няма какво да губи. И това я прави опасна. Смъртоносна. Онова добричко, хрисимо, затворено в себе си дете, което се плашеше от сянката си, го няма. И по - добре. Тази нова Джулиет е героиня, която си струва да обичаш и подкрепяш. 

А Уорнър... Уорнър е всичко, за което един читател може да си мечтае. Без съмнение най - добре написаният и най - добре развит герой в цялата поредица, той е сложна и конфликтна личност, далеч от перфектен и морално безпогрешен, но и ви никакъв случай зъл. Изпълнен e със символика освен татуировките, белезите, цвета на очите, пръстена, тежкото минало, от изключително голямо значение са имената му. От ключова важност е, че са три. Значимостта на числото три в религиите, митологията, литературата, философията е прекалено обширна тема, в която няма да задълбавам, достатъчно е да спомена колко е символично. Не е случайно и че ни бе представен с името Уорнър, че всички други с изключение на Джулиет го наричат така. Името е с германски произход, от war(in)- страж и heri, hari - армия. Eйрън (Aaron) пък е англицирана версия на Ахарон (אהרן), ивритско име (висока планина, възвишен, мъченик), носещо корените си от древноегипестски със значение "лъв воин". Що се отнася до третото му име - Андерсън, напълно обяснимо е нежеланието му да го използва, да се отдалечи от всичко, което го свързва с него. Фамилия патроним, името означава "син на Андерс", а Андерс - от гръцки, мъж, мъжествен. Въобще, Уорнър е обгърнат в мистерия и символика и имам чувството, че Джулиет далеч не е протагонистът в поредицата; прекалено много внимание е обърнато на този така многопластов, задълбочен герой, изпъкващ на фона на останалите в поредицата. 

За други герои във "Възпламени ме" няма да говоря, за да не издам обрати в сюжета, но несъмнено те са душата на историята. 

Може би единственото нещо, което не ми допадна, беше доста пресиленият пауърплей в края. Всичко останало - изключително романтично-еротично заредените глави, екшънът, бурно развиващото се действие, бурята от емоции, които предизвика книгата - бяха точни попадения, създаващи достоен завършек на така или иначе прогресивно подобряващата се поредица.