Не чета българска литература. С изключение на част от поетите и "Крадецът на праскови", не намирам тематиката за живота в българското село или за живота под робство интригуваща, вълнуваща, актуална и въобще нещо, което бих чела с удоволствие. Колкото и да ми допада стилът на автора (да, Йовков, теб визирам), сюжетът е от първостепенна важност, поне за мен. И тъй като българската класика (не оспорвам качеството, просто въпрос на вкус) не успя да ме привлече, а единственият ми сблъсък със съвременна българска литература ("Стъклен дом", Ваня Щерева) се оказа грандиозен провал, заклеймих българската литература като нещо, което много рядко ни се получава. Затова и подходих с много съмнение към дебютния роман на Карабашлиев, макар че бях чувала доста добри отзиви. Не очаквах да съм впечатлена и не очаквах да ми допадне особено. Изключително щастлива съм, че все пак дадох шанс на романа, защото от една страна Захари Карабашлиев промени, поне за мен, неприятната асоциация съд сиво, наричаща се книга и подвизаваща се в книжарниците като такава, чието име дори не искам да споменавам. Не само това, "18 % сиво" ме накара да дам шанс, още веднъж, на съвременната българска литература, защото, видиш ли, можели сме и ние да произвеждаме качествени книги.
Не искам да развалям изненадите, които изникват отново и отново, и отново на всяка страница, затова - сюжетът накратко. Зак и Стела. Стела и Зак. Перфектната двойка в очите на всички, тя - художничка, той - фотограф, двама българи измъкнали се от нищетата, живеещи Американската мечта в своя дом в Калифорния. Но Стела си тръгва, а животът на Зак внезапно изгубва всякакъв смисъл. Намираме го три дни "след Стела" - на границата на лудостта. Пиянска нощ в Тихуана, побой, случайно спасяване на чужд живот, кражба на ван - и внезапно Зак се оказва без любовта на живота си, но с чувал прясна марихуана. И започва неговото пътуване - през целия континент, за да продаде ненужната му трева, но и към реализацията, че не просто е изгубил Стела - той самият я е отблъснал от себе си.
Хареса ми, хареса ми, хареса ми всичко - историята им, разказана в спомени, онези вмъкнати измежду историята техни разговори, хареса ми, че на места книгата бе дотолкова дълбока и философска, че самата аз се изненадах. Хареса ми прямият, на места дори груб език, влюбих се в играта на думи и типично българските препратки и цинизми. Хареса ми неимоверно много, за доказателство - броят на цитатите, които съм си запазила, надвишава почти всички други цитати от други книги. Влюбих се в тази книга, в посланието, в 18-те процента сиво и прекрасната метафора за фототрафията. Не съжалявам, че я прочетох на един дъх, съжалявам, че отлагах четенето толкова дълго и че я прочетох в сканиран вариант. При първа възможност ще се сдобия с хартиено копие, защото това е от онези книги, които имат място на етажерката ми и които си струват 12-те лева. Ще я преппочитам, това е от онези книги.
Иска ми се да мога да говоря за големия обрат или дори за края на книгата, но това е изживяване, което всеки трябва да изпита сам. Смях се и плаках, и ме болеше, и ако една книга успее да пробуди в човек цяла палитра от емоции, тя определено си струва.
P.S. Запасете се с Toblerone, ще ви се прияде.
Не искам да развалям изненадите, които изникват отново и отново, и отново на всяка страница, затова - сюжетът накратко. Зак и Стела. Стела и Зак. Перфектната двойка в очите на всички, тя - художничка, той - фотограф, двама българи измъкнали се от нищетата, живеещи Американската мечта в своя дом в Калифорния. Но Стела си тръгва, а животът на Зак внезапно изгубва всякакъв смисъл. Намираме го три дни "след Стела" - на границата на лудостта. Пиянска нощ в Тихуана, побой, случайно спасяване на чужд живот, кражба на ван - и внезапно Зак се оказва без любовта на живота си, но с чувал прясна марихуана. И започва неговото пътуване - през целия континент, за да продаде ненужната му трева, но и към реализацията, че не просто е изгубил Стела - той самият я е отблъснал от себе си.
Хареса ми, хареса ми, хареса ми всичко - историята им, разказана в спомени, онези вмъкнати измежду историята техни разговори, хареса ми, че на места книгата бе дотолкова дълбока и философска, че самата аз се изненадах. Хареса ми прямият, на места дори груб език, влюбих се в играта на думи и типично българските препратки и цинизми. Хареса ми неимоверно много, за доказателство - броят на цитатите, които съм си запазила, надвишава почти всички други цитати от други книги. Влюбих се в тази книга, в посланието, в 18-те процента сиво и прекрасната метафора за фототрафията. Не съжалявам, че я прочетох на един дъх, съжалявам, че отлагах четенето толкова дълго и че я прочетох в сканиран вариант. При първа възможност ще се сдобия с хартиено копие, защото това е от онези книги, които имат място на етажерката ми и които си струват 12-те лева. Ще я преппочитам, това е от онези книги.
Иска ми се да мога да говоря за големия обрат или дори за края на книгата, но това е изживяване, което всеки трябва да изпита сам. Смях се и плаках, и ме болеше, и ако една книга успее да пробуди в човек цяла палитра от емоции, тя определено си струва.
P.S. Запасете се с Toblerone, ще ви се прияде.
