a dragon cave full of books : May 2014

18 % сиво, или как захари карабашлиев промени сивото

12:13 PM

Не чета българска литература. С изключение на част от поетите и "Крадецът на праскови", не намирам тематиката за живота в българското село или за живота под робство интригуваща, вълнуваща, актуална и въобще нещо, което бих чела с удоволствие. Колкото и да ми допада стилът на автора (да, Йовков, теб визирам), сюжетът е от първостепенна важност, поне за мен. И тъй като българската класика (не оспорвам качеството, просто въпрос на вкус) не успя да ме привлече, а единственият ми сблъсък със съвременна българска литература ("Стъклен дом", Ваня Щерева) се оказа грандиозен провал, заклеймих българската литература като нещо, което много рядко ни се получава. Затова и подходих с много съмнение към дебютния роман на Карабашлиев, макар че бях чувала доста добри отзиви. Не очаквах да съм впечатлена и не очаквах да ми допадне особено. Изключително щастлива съм, че все пак дадох шанс на романа, защото от една страна Захари Карабашлиев промени, поне за мен, неприятната асоциация съд сиво, наричаща се книга и подвизаваща се в книжарниците като такава, чието име дори не искам да споменавам. Не само това, "18 % сиво" ме накара да дам шанс, още веднъж, на съвременната българска литература, защото, видиш ли, можели сме и ние да произвеждаме качествени книги.

Не искам да развалям изненадите, които изникват отново и отново, и отново на всяка страница, затова - сюжетът накратко. Зак и Стела. Стела и Зак. Перфектната двойка в очите на всички, тя - художничка, той - фотограф, двама българи измъкнали се от нищетата, живеещи Американската мечта в своя дом в Калифорния. Но Стела си тръгва, а животът на Зак внезапно изгубва всякакъв смисъл. Намираме го три дни "след Стела" - на границата на лудостта. Пиянска нощ в Тихуана, побой, случайно спасяване на чужд живот, кражба на ван - и внезапно Зак се оказва без любовта на живота си, но с чувал прясна марихуана. И започва неговото пътуване - през целия континент, за да продаде ненужната му трева, но и към реализацията, че не просто е изгубил Стела - той самият я е отблъснал от себе си.

Хареса ми, хареса ми, хареса ми всичко - историята им, разказана в спомени, онези вмъкнати измежду историята техни разговори, хареса ми, че на места книгата бе дотолкова дълбока и философска, че самата аз се изненадах. Хареса ми прямият, на места дори груб език, влюбих се в играта на думи и типично българските препратки и цинизми. Хареса ми неимоверно много, за доказателство - броят на цитатите, които съм си запазила, надвишава почти всички други цитати от други книги. Влюбих се в тази книга, в посланието, в 18-те процента сиво и прекрасната метафора за фототрафията. Не съжалявам, че я прочетох на един дъх, съжалявам, че отлагах четенето толкова дълго и че я прочетох в сканиран вариант. При първа възможност ще се сдобия с хартиено копие, защото това е от онези книги, които имат място на етажерката ми и които си струват 12-те лева. Ще я преппочитам, това е от онези книги.
Иска ми се да мога да говоря за големия обрат или дори за края на книгата, но това е изживяване, което всеки трябва да изпита сам. Смях се и плаках, и ме болеше, и ако една книга успее да пробуди в човек цяла палитра от емоции, тя определено си струва.

P.S. Запасете се с Toblerone, ще ви се прияде.

тъй

5:30 PM

песен за огън и лед

4:43 PM

Валар моргулис. Валар дохерис.

Или, в превод от Висок Валириански, „Всички хора трябва да умрат. Всички хора трябва да служат.”. Добре дошли в света на „Песен за огън и лед” – свят, в който сезоните траят десетилетия, магически свят с вековна и кървава история.

В двата континента Вестерос и Есос вече четиринадесет години цари мир. Есос, източният континент, е екзотичен свят на скъпи коприни, подправки и робство, на Деветте Свободни града и на Великото Тревно Море, свят опустошаван от племената на конния народ дотраки. Вестерос е „цивилизованият” свят, управляван от крал-узурпатор и система, подобна на нашето Средновековие, със седем дома, останки от величието на някогашните Седем кралства. Всеки дом условно управлява географска област на Вестерос, има свои васали и свое мото.

Старк, владетелите на Севера, красят знамената си с вълчище, далечен митичен братовчед на вълка, и изричат заплашителното мото „Зимата иде”, а Арин в Долината, украсили знамената си със сокол, са „Високи като честта”. Мартел, властващи над южният Дорн, носят на знамената си сълнце и копие и са „Несломими, непокорими, непобедими”. Ланистър, със своя златен лъв, призовават „Чуйте моя рев”, а величествените Таргариен, крале от триста години насам, носят триглав дракон на знамето си с думите „Огън и кръв”.

Сегашният крал Робърт е от рода Баратеон, с елен на знамето и гръмкото мото „Наша е яростта”, свалил чрез бунт последния таргариенски крал – лудият Ерис.

На север се издига високата ледена стена, Валът, защитаван от ордена на Нощния Страж, мъже „сложили черното” и врекли живота и честта си на това да защитават Кралствата от Другите – Врагът, който дебне в тъмното.

Официалните религии във Вестерос са две – Старите богове, които живеят в дърветата, многобройни и безименни, и Вярата на Седемте – един бог със седем лица (Майката, Бащата, Воинът, Ковачът, Девицата, Старицата и Странникът), която се проповядва в седемстенни „църкви”, наречени септи от „свещеници”, наречени септони. А от Есос с плашеща скорост се пренася вярата в червения бог на светлината, Рх’лор, и червените жреци, които я проповядват.

В началото на първата книга се случва трагедия – Ръката на Краля, вторият по важност човек във Вестерос, е убит. Едард „Нед” Старк, най – верният приятел на крал Робърт, потегля към столицата Кралски чертог, за да поеме овакантената длъжност и да разследва мистериозното убийство, като по този начин задвижва верижна реакция от внимателно планирани заговори.

Всяка глава е погледната през очите на различен герой като по този начин всички действащи лица и събития са представени в различна светлина.

Освен Едард и съпругата му Кейтлин, гледни точки имат почти всичките им деца. Аря Старк е седемгодишна, но вече е наясно, че няма никакво желание да бъде дама, но с удоволствие би била рицар. Сестра й Санса пък, макар и едва на единадесет, вече мечтае да се омъжи за красивия принц и да живее в разкошен замък. Малкият Брандън е любимото дете на майка си, пакостник, който обича да се катери по покривите на замъка. Джон Сняг, незаконният син на Едард, също има гледна точка в книгата. Едва на четиринадесет, той се присъединява към Нощния Страж.

Джуджето Тирион Ланистър – остроумен и интелигентен, е безспорен любимец на всички фенове на поредицата, но ненавиждан от всички герои заради отблъскващия си външен вид.

А в Есос, отвъд Тясното море, се укриват наследниците на Лудия Крал. Синът му, Визерис, подарява тринадесетгодишната си сестра Денерис на дотрака хал Дрого в замяна на вяло обещание за армия, с която да си върне трона.

Други герои, които са също толкова забележителни (и които всички или обичат, или обичат да мразят), но получават свои гледни точки по – късно с поредицата, са Джайм Ланистър, Кралеубиецът, неговата коварна и подла сестра близначка Кралица Церсей, Аша Грейджой, жена – воин със стотици кораби под свое командване, Бриен Тартска – жена – рицар, по – добра с меч и копие отколкото повечето мъже, принцеса Ариан Мартел, страхливецът Самуел Тарли, бившият контрабандист Давос Държеливи.

Докато все повече загадки се заплитат, а Вечната зима приближава, героите разбират, че светът е жесток и студен, а мечтите рядко се сбъдват, рицарите далеч не са толкова честолюбиви, а златото се цени повече от човешкия живот. Фантазиите и кулите от слонова кост, в които сложните и пълнокръвни персонажи се крият, се срутват с гръм и трясък, защото Джордж Р.Р. Мартин непоколебимо изправя своите герои пред напълно реалистични опасности в един свят, в който честта не се цени, приятели и съюзници си забиват нож в гърба в името на властта… А най – ужасяващото е, че никой не е в безопасност, защото авторът смело оставя кървави петна по хилядите страници като непоколебимо убива дори и главни действащи лица по брутален начин.

Въпреки фентъзи елементите, Песен за огън и лед е шокиращо реалистичен исторически епос, с малко вероятен щастлив край. Не всеки получава заслуженото, а героите се изправят пред нечестностите на живот, в който любовта остава на заден план в името на уредени политически бракове, а дори и членовете на собственото ти семейство не са хора, на които можеш да вярваш. Само едно – единствено нещо е от истинско значение в свят на лицемерие и фалш: играта на тронове. А „когато играеш играта на тронове, печелиш или умираш”.

За разлика от повечето класици в жанра като Толкин, Гудкайнд и Джордан, Мартин не пише черни и бели герои. Неговите образи са истински хора, сиви, със своите добродетели и пороци, и никой не е безкрайно добър или безкрайно лош. Забележителното е, че жените, които Джордж Мартин пише, са интелигентни, смели, дръзки, хитри, със свои емоции и мотивации, с мечти и ясно изразени характери, силни и свободолюбиви, своенравни и пълнокръвни личности, също както мъжките. Феномен в литературата е женските персонажи да бъдат представяни също толкова реалистични и значими, както и мъжете. Мартин създава един свят със своите различни религии, със своя история, със свой фолклор и легенди, със свои езици, с различни етноси, с различни разбирания и морални ценности и в същото време отразява съвременната действителност.

Под крилете на дракони, зад огромната стена от лед, сред пробуждащата се магия, се крият и зрънца истина, тъй като епосът е базиран на елементи от Войната на Розите и дори конният народ на дотраките е основан на прабългарските племена.

Огромните по обем книги, „Игра на тронове”, „Сблъсък на крале”, „Вихър от мечове”, „Пир за врани”, „Танц с дракони” и все още неиздадените „Ветровете на зимата” и „Мечта за пролет” са истински шедьовър, който държи читателите на нокти и без дъх със своите шокиращи обрати, прекрасни герои, живописни описания, пиперлив хумор и кървав реализъм.

фитцджералд (и безкрайната ми любов към него)

4:42 PM

„Богатите са различни от вас и мен.”

Тези думи лежат в основата на творчеството на Франсис Скот Фитцджералд. Американският писател с южняшко-исландски период е един от най-значимите творци за американската и изобщо световната литература. Известен с това, че именува 20те години на ХХв. като „ерата на джаза”, Фицджералд пише за живота на богатите по това време – за бляскавите имения, лукса, интригите, купоните; за фалша и упадъка в едно наглед възвишено общество. Самият той не е богат, но след публикуването на „Отсам Рая” се сдобива с малко състояние, което скоро пропилява за разгулен живот. Именно това стои в основата на много от романите му.

Жени се за любимата си Зелда Сеър, от която има една дъщеря. Съпругата му се разболява от психично разстройство, а той попада в капана на алкохолизма, заради което двамата стават обект на изключителен интерес от медиите. Фицджералд се мести в Холивуд, където пише филмови сценарии, и заживява с приятелката си Шейла Греъм, журналистка, докато съпругата му е в психиатрична клиника. Той умира в апартамента на Шийла през 1940 г., а съпругата му умира в клиниката поради усложнение на болестта 8 години по – късно.

Трагичната история за болестта на съпругата му и аферата му с Шийла са вдъхновение за романа „Нежна е нощта”. Романът проследява живота на известния и богат доктор Ричард „Дик” Дайвър и съпругата му Никол – бивша шизофреничка и пациентка на Дик. Щастливо омъжени родители на две деца, Ричард и Никол водят живота – мечта – непрекъснати пътувания в Европа и САЩ, луксозни курорти и ваканции, безразборно пилеене на пари… Но наглед перфектният живот всъщност крие истината за нещастния брак, белязан от честите пристъпи на Никол. А когато красивата млада и преуспяваща актриса Розмари се намесва в живота на семейство Дайвър и открадва сърцето на Ричард в опитите си да бъде част от висшето общество, тя надниква под завесата и открива истината за живота на богатите – живот, напълно лишен от морални ценности, изпълнен с преструвки, омраза, изневери, престорени целувки и фалшиви приятелства.

Историята, разказваща се във „Великият Гетсби”, е малко по – различна. Когато Ник Карауей, човек от средната класа, се премества в стара занемарена къща в съседство с имението на новобогаташа Джей Гетсби, животът му коренно се променя. Неусетно е въвлечен в живота на висшата класа в Америка по времето на сухия период. Бляскав, бурен живот на интриги, изпъстрен с шумни купони, продължаващи до зори, джаз музика и нелегален алкохол – такъв е животът на мистериозният Гетсби, за чието богатство се носят слухове. Самотният странник се сближава с Ник, в чиято братовчедка Дейзи е влюбен. Любовта на Джей към Дейзи – пламенна, бурна, отчайваща, граничеща с лудост – е единственото искрено нещо в свят на изневери, фалш и лицемерие.

Макар и различни по сюжет, двата романа на Фицджералд обединяват идеята за живота на богатите – наглед толкова привлекателен, но всъщност прикрит зад маската на привидното щастие живот на морален упадък. Със завидно майсторство Фицджералд описва всеки детайл и неусетно пренася читателя в „бурните двадесет години”: всеки аромат, всяко усещане, всеки звук извират от страниците и поставят началото на спиращо дъха пътешествие назад във времето. Прочитането на всяка дума е гъделичкащо сетивата удоволствие, а проблемите, поставени в романите са вечни…

крадецът на книги

4:41 PM

Нацистка Германия. Зима. Малка книжка с черна подвързия. Момиченце, поразено от скръб. И кражба.

След смъртта на братчето й, малката Лизел Мемингер е оставена на грижите на приемно семейство. В малко немско градче, на улица, която прадоксално-иронично носи името „Рай”, Лизел пораства. Това е една история за невинността на детството, опорочена от нацистките жестокости. Това е една история за ценността на приятелството, за първата любов, за детските игри, чрез които се научават най – важните морални уроци. История за това как “семейство” невинаги означава кръвна връзка. И най – вече, това е една история за думите. Защото в книгите, които Лизел притежава – тези, които е получила като подарък и тези, които е откраднала – тя открива себе си, открива един цял нов свят, който и вдъхва вяра в доброто.

Със завидно майсторство, Маркъс Зюсак разказва една история съвсем не непозната на литературния свят: история за осиротяло дете в Нацистка Германия. Но „Крадецът на книги” е уникална и неповторима книга. И въпреки че сюжетът на пръв поглед не е нещо необикновено, героите - толкова реалистични, че сякаш всеки момент ще изскочат от книгата – успяват да очароват, да запленят читателя. Не можете да прочетете тази книга без да се влюбите в героите й. Разказана от името на Смъртта, историята на малката Лизел засяга вечните проблеми за доброто и злото, за смисълът на думите, за тънката граница между любов и приятелство, за приятелството въпреки предразсъдъците, за жестокостта, за надеждата, за семейството…

Един съвет – не четете тази книга. Не четете тази книга, освен ако не искате да се смеете със сълзи. Не четете тази книга, освен ако не искате лицето ви да подпухне от плач. Не четете тази книга, освен ако не искате да преоткриете детското в себе си (или да си спомните, че никога не сте го губили). Не четете тази книга, освен ако не искате сърцето ви да бъде откраднато от малката крадла на книги. Не четете тази книга, освен ако не искате никога да не я забравите.

вината в нашите звезди

4:40 PM

предупреждавам, че много хора може да не са съгласни с това. не ми пука колко комерсиален е джон грийн and all, обичам тази книга прекалено много, въпреки всичките недостатъци

“Нямаш право на избор дали да бъдеш наранен - сам можеш да избереш единствено кой да те нарани.”

Шестнадесетгодишната Хейзъл Грейс Ланкастър, диагностицирана с рак на щитовидната жлеза в четвърти стадий, с подписана от болестта смъртна присъда, е отчаяна от живота, който води. Изтощена от борбата с рака, но решена на всичко да направи родителите си щастливи преди да си отиде завинаги, Хейзъл се съгласява да посещава група за взаимопомощ. Това, което не предполага е, че животът й ще се промени завинаги, когато на една от сбирките среща своето чудо.

Огъстъс Уотърс. Седемнадесетгодишен. Диагноза: остеосарком. С ампутиран крак. И очарован от Хейзъл от мига, в който я вижда.

За първи път от години Хейзъл отново се чувства жива; но страхът, че ще нарани всички около себе си, и най – вече Огъстъс, ѝ пречи да бъде истински щастлива. И докато бавно се влюбва в необикновения Огъстъс, въпреки волята си и въпреки опитите си да го предпази, Хейзъл научава повече за живота и смъртта отколкото някога си е представяла, че може да знае. И че „тъкмо това е проблемът с болката - трябва да бъде изпитана докрай.”

Рядко попадам на книга, която да ме разтърси толкова дълбоко, да ме трогне до такава степен, че да ме остави без дъх и без думи. Дълго след като я прочетох за първи път не можех да се отърся от ефекта ѝ; умът ми не побираше как в тази наглед обикновена, дори банална книга, авторът бе успял да вложи толкова много смисъл. Въпроси за болката и любовта, за живота и смъртта, зададени по необикновен начин. Когато ти остава съвсем малко време, дали трябва да продължиш да живееш?

„Вината в нашите звезди” на Джон Грийн не е книга, която можеш да прочетеш и да забравиш; това е книга, която препрочиташ, отново и отново, и отново, защото всеки път откриваш нещо ново, нещо дълбоко, нещо, което да те накара да преосмислиш вижданията си за света. За следата, която искаш да оставиш след себе си. Защото „следите, които хората оставят след себе си, често се оказват белези.”

вакантен пост

4:37 PM

Добре дошли в Пагфърд – олицетворение на английската идилия, малко и наглед спокойно градче, с калдъръмен пазарен площад и древно абатство… Добре дошли в Пагфърд, където зад красивите фасади на къщите и изрядно поддържаните градини, зад престорените любезности и фалшивите усмивки се крият презрение, завист и злоба. Тук всеки има какво да крие…

След неочакваната смърт на Бари Феърбрадър, председателят на градския съвет, всички маски падат. В тихото градче настъпва хаос, когато започва ожесточената война между хората, решени на всичко да заемат овакантения пост… А заедно с политическите проблеми на градчето, възникват и хиляди други неразплетени загадки и мистерии. Тайните на всички са напът да бъдат разкрити, защото в стремежа си да постигнат целите си гражданите на Пагфърд няма да спрат пред нищо.

Когато посегнах за пръв път към тази книга, не знаех какво да очаквам. Мненията на всички бяха противоречиви – Джоан Роулинг за пръв път излезе от сянката на „Хари Потър”, този път с история, коренно различна от поредицата – бестселър. Феновете бяха разочаровани, други бяха възхитени… А аз бях омагьосана още след първата страница. Бързо, но неусетно, без дори да осъзнаеш какво се случва, си вплетен във вихъра на събитията, вече си не просто страничен наблюдател, а един от жителите на градчето… Влюбваш се в Пагфърд – в малките улички и магазинчета, в къщите и дворовете, смееш се и плачеш заедно с героите.

„Вакантен пост” не е като повечето книги. Не бягаш от реалността, дори напротив - сюжетът, обстановката и най – вече героите са болезнено реалистични, до такава степен истински, че ти е трудно да повярваш, че са художествена измислица…

Всеки може да открие себе си в поне един от героите. Никой не е само добър и никой не е само лош, никой не получава това, което заслужава, защото това са герои от плът и кръв, не идеализирани, не перфектни, а чисто и просто истински… Всеки пази тайните си ревностно и всеки се бори да постигне своето, и сякаш всички живеят на принципа „целта оправдава средствата”.

Правилата и законите сякаш не важат за амбициозните жители на градчето… и въпреки че никой не е перфектен, е ужасно трудно да не се влюбиш в героите, в тяхната история, да съпреживееш техните проблеми, да чувстваш заедно с тях.

Написана с невероятен талант, „Вакантен пост” разнищва вечните теми и проблеми за жаждата за власт, за непрестанната борба между деца и родители, ученици и учители, за човешките морали и ценности и за границите, които сме готови да прекосим; за нерадостите на живота, за богатството и бедността, за любовта и омразата, за приятелите и враговете; за несправедливостта и продажността, за истината и лъжата.

„Вакантен пост” е тежка, реалистична книга, която представя нещата от живота такива, каквито са, която сваля маската на съвременното общество и разголва душата на човек, за да покаже истинската му същност. Книга, която ще ви остави без дъх, ще ви шокира, ще ви държи будни, ще отвори очите ви, ще промени мирогледа ви…. Книга, след която няма да сте същите.

дикенс и коледна песен (нищо, че не е особено коледно)

4:35 PM

Когато наближи Коледа, всеки се сеща за „Коледна песен” на Чарлз Дикенс. И наистина, това е може би най – известната коледна история, наложила се през вековете като класическа история за смисъла не само на празника, но и на човешкия живот като цяло.

В навечерието на Коледа, богатият Ебенизър Скрудж, стар скъперник, е посетен от призрака на бившия си сътрудник Марли, а след това и от призраците на миналите, настоящата и бъдищите Коледи. След срещата си с четирите призрака, Скрудж преосмисля живота си и ценностите си и преоткрива себе си.

Може би всеки знае сюжета на „Коледна песен”. Но не това е важно. Важно е посланието, което носи новелата, уроците, на които ни учи. А именно - да бъдем по – добри, да направим нещо значимо, да бъдем промяната в света, да донесем щастие… Учи ни на смисъла на Коледа – не подаръците, не украсата и материалното, а семейството, приятелите, любовта, надеждата, уважението…

Обединила в себе си приказен сюжет и най – важните морални уроци, допълвана от спиращите дъха описания на Дикенс – можеш да усетиш декемврийския вятър, можеш да помиришеш Коледната вечеря в дома на семейство Кратчит, призраците сякаш изскачат от страниците – „Коледна песен” е невероятна книга, която всеки трябва да прочете.

игрите на глада

4:33 PM

Почти всички, които познавам, обичат да гледат риалити телевизия. Но представете си ако бяхте задължени да гледате, и то не каква да е риалити телевизия, а как вашите приятели, роднини, познати се бият до смърт, за да оцелеят... за забавление на богатите от висшето общество.

Това е историята на „Игрите на глада”, историята на Катнис Евърдийн, шестнадесетгодишно момиче, живеещо в един пост-Апокалиптичен бъдещ свят; свят, в който за да останеш жив, трябва да спазваш правилата и нормите, наложени от управлението. Това е свят на жестокости, глад и лишения, в който като наказание за грешките на предишни поколения, всяка година се провеждат Игрите на глада, риалити шоу, в което деца са принудени да се избиват, за да доставят удоволствие на красивите и богати, но лишени от морални ценности жители на столицата.

Когато малката й сестричка е избрана да участва в Игрите, Катнис доброволно приема да заеме нейното място, обричайки се на сигурна смърт...

Бях скептично настроена, когато за първи път посегнах към тази книга, защото книгите с подобна тематика са доста, но съвсем скоро бях приятно изненадана. Историята е изключително вълнуваща и затрогваща, изпълнена с неочаквани обрати и шокиращи разкрития, и много, много истинска, засягаща всекидневните морални и социални проблеми на обикновения човек. Героите са многопластови и реалистични; те обичат, мразят, мечтаят. Това е книга, която си струва да се прочете; книга, която ще ви кара да се смеете и да плачете, ще ви накара да се замислите кои са нещата, за които си струва да се живее...