За тази една седмица успях да:
- приключа с Тайната история (напълних си копието с бележки от рода на 1) 'lol, nerd', 'i love you, baby', 'yeah sure, you dick'; 2) разсъждения върху текста, намиране на препратки към следващи части от книгата, презднамения и т.н.; 3) всякакви препратки към книги, поеми, автори и неща, свързани с живота на Тарт; 4) преводи на изреченията от латински, гръцки и френски, използвани в книгата).
 |
| съжалявам, прекалено е classy, за да не я кача |
- приключа с "Ние, лъжците", както и с Quidditch through the Ages (много сладка книжка, приятни няколко часа, прекарани в света на Хари Потър, имаше полезна и забавна информация - Врачанските Лешояди са сред най - добрите куидични отбори в света (да, врачански, като Враца, България), както и доста badass вещици).
- се откажа от Fahrenheit 451. По принцип харесвам антиутопии, но след 1984, никоя не е успяла да ме докосне кой знае колко. И докато част от идеите във "Фаренхайт" ми допаднаха, стилът беше messy, цялостната концепция ми се стори недодялана и недоизкристализирана, и като цяло бях отегчена докато четях и не виждях мотивация да довърша книгата. Може би някога ще се върна към нея, но поне засега ми се стори малко надценена.
*
Както се вижда от малкото правоъгълниче вляво, в момента чета "Портокал с часовников механизъм" и понеже днес е четвъртък и е минала само една седмица, все още не съм прекалено разсеяна, за да забравя, че е време за TST. Повечето от вас вероятно са гледали филма на Кубрик (между другото, филмът е правен по американското издание на книгата, на което му липсва ключовата заключителна 21 глава, която изцяло променя смисъла на творбата) и знаят за какво става въпрос, но аз, изненадващо, не знаех и не бях подготвена за ... нещото, което се оказа "Портокал"-а. Копието ми е издание на Penguin Classics и включва изключително подробно и интересно въведение от Блейк Морисън, което ме запозна с историята на написването (автобиографични елементи), спецификата на езика, използван вътре (Бърджес използва руски думи, транскрибирани на английски като жаргон, който тийнейджърите в книгата употребяват), както и с малко повече обяснения за разбирането на героите. Като цяло малко ми се повдига от книгата, заради отвратителните прояви на насилие, които се срещат почти на всяка страница, а понякога и по няколко пъти на страница, но не мога да отрека, че е гениална.
И така, отварям на съвсем случайна страница --
"It was nadsats milking and coking and fillying around (nadsats were what we used to call the teens), but there were a few of the more starry ones, vecks and cheenas alike (but not of the bourgeois, never them) laughing and govoreeting at the bar." (Burgess, 22)
"It was nadsats milking and coking and fillying around (nadsats were what we used to call the teens), but there were a few of the more starry ones, vecks and cheenas alike (but not of the bourgeois, never them) laughing and govoreeting at the bar." (Burgess, 22)
nadsats, използвана, както Алекс казва, в значението на тийнейджъри, но и названието на жаргона (около 200 думи) в книгата, е транслитерация на руската наставка за тийнейджърските години (надесет? като тринадесет, четиринадесет и т.н.)
veck е съкращение на человек и означава мъж, както cheena e жена, а govoreeting, досетихте се, е ... говорене.
В едно от изданията е бил прикачен речник на nadsat, но Бърджес настоява да бъде премахнат, тъй като цели "своя собствена форма на промиване на мозъци", затова и четенето е изключително бавно и придружено с много гадаене коя the fuck e тази дума. Не знам как е постигнато в превода (знам само, че не са преведени), но при положение, че аз се затруднявам, въпреки че знам какво означават славянските корени, не мога да си представя как се справя човек, незнаещ славянски език. Изобщо, смятам, че книгата е абсолютен, помитащ шедьовър, колкото и тежка да е за четене, но също така е triggering (rape, gore, death, pedophilia), доста противна, но и невроятно стойностна книга, макар и да не е за всеки.
Когато я прочета и успея да се съвзема от нея, ще пиша пак.
