a dragon cave full of books : ThirdSentenceThursday

Third Sentence Thursday №3 / Трето изречение в четвъртък

7:54 PM

Мина доста време откакто прочетох "Мечът на истината" на Тери Гудкайнд и за последно препрочетох "Песен за огън и лед" и доста отчаяно ми се четеше епично фентъзи. Обичам да се потапям в напълно измислени светове, където има магия, битки с мечове, магия, дракони, епични злодеи. Освен това, поради мащабността си, жанрът предполага и (почти винаги) невероятен стил на писане.

Затова и започнах Малазанска книга на мъртвите на канадския писател Стивън Ериксън. Поредицата се състои от десет книги - доста дебели, както можете да предположите - и ако сте фенове на жанра, съмнявам се да не сте я чували. Историята обхваща стотици (може да отиват и към хиляди) герои от различни раси, различен пол, различна сексуалност, част от които дори не се срещат; развива се в мащабен, наистина добре развит свят (със страшно много сложни и объркващи карти, обичам книги, които имат карти) и е написана именно с идеята да разбие всякакви фентъзи клишета, съществували някога.

Това, което е наистина любопитно, е, че няма никакви обяснения. Потапяш се в историята- не, scratch that, гмуркаш се в историята с главата надолу и нямаш никакъв избор - искаш или не искаш, повлечен си от бурния ход на събитията и трябва да наваксваш в движение, сам да се опитваш да свържеш откъслечната информация, която си събрал оттук - оттам, докато междувременно се сблъскваш с нови и нови герои и нови и нови събития и факти.

Да не говорим как кориците са pretty as fuck.

До момента "Лунните градини" има всичко, което искам от една книга, доколкото знам, по - късно се появяват и други:

репрезентация на people of colour (като това в случая означава и синекожи и какви ли не -кожи), но и толерантност и никакъв расизъм;
жени - воини, жени in positions of power, жени, които са наравно с мъжете и когато някой посмее да се опълчи на това е смятан за идиот. освен това, жените - воини не са грозни или нещо, което да ги "спира да са пълноценни членове на обществото", а просто жени, които ей така между другото са и воини;
невероятен стил на писане (както ще видите след малко);
LGBTQ+ герои, които са приети съвсем нормално в света на Малазан;
дракони;
магия;
герои, които умират ужасно много и ужасно неочаквано.

Планирах да чета много други книги, но засега съм изцяло погълната от света на MBotF и смятам да остана така за още доста дълго време. Препоръчвам я, определено, макар че четенето е доста времеемко.

Сега, към съществената част:

"The familiar sights, the teeming, interminable crowds, the voices and clash of languages all struck Paran as something strange, something altered, not before his eyes but in that unknowable place between his eyes and his thoughts; the change was his alone and it made him feel shorn, outcast."

Единственото, което мога да кажа, е, че текстът си върви така през цялото време и е истинско удоволствие за сетивата да се чете. Искрено препоръчвам и си търся fellow фенове, на които да мрънкам, когато някой умре.

ThirdSentenceThursday

Third Sentence Thursday #2 / Трето изречение в четвъртък

8:23 PM

За тази една седмица успях да:

приключа с Тайната история (напълних си копието с бележки от рода на 1) 'lol, nerd', 'i love you, baby', 'yeah sure, you dick'; 2) разсъждения върху текста, намиране на препратки към следващи части от книгата, презднамения и т.н.; 3) всякакви препратки към книги, поеми, автори и неща, свързани с живота на Тарт; 4) преводи на изреченията от латински, гръцки и френски, използвани в книгата).

съжалявам, прекалено е classy, за да не я кача

приключа с "Ние, лъжците", както и с Quidditch through the Ages (много сладка книжка, приятни няколко часа, прекарани в света на Хари Потър, имаше полезна и забавна информация - Врачанските Лешояди са сред най - добрите куидични отбори в света (да, врачански, като Враца, България), както и доста badass вещици).
се откажа от Fahrenheit 451. По принцип харесвам антиутопии, но след 1984, никоя не е успяла да ме докосне кой знае колко. И докато част от идеите във "Фаренхайт" ми допаднаха, стилът беше messy, цялостната концепция ми се стори недодялана и недоизкристализирана, и като цяло бях отегчена докато четях и не виждях мотивация да довърша книгата. Може би някога ще се върна към нея, но поне засега ми се стори малко надценена.

Както се вижда от малкото правоъгълниче вляво, в момента чета "Портокал с часовников механизъм" и понеже днес е четвъртък и е минала само една седмица, все още не съм прекалено разсеяна, за да забравя, че е време за TST. Повечето от вас вероятно са гледали филма на Кубрик (между другото, филмът е правен по американското издание на книгата, на което му липсва ключовата заключителна 21 глава, която изцяло променя смисъла на творбата) и знаят за какво става въпрос, но аз, изненадващо, не знаех и не бях подготвена за ... нещото, което се оказа "Портокал"-а. Копието ми е издание на Penguin Classics и включва изключително подробно и интересно въведение от Блейк Морисън, което ме запозна с историята на написването (автобиографични елементи), спецификата на езика, използван вътре (Бърджес използва руски думи, транскрибирани на английски като жаргон, който тийнейджърите в книгата употребяват), както и с малко повече обяснения за разбирането на героите. Като цяло малко ми се повдига от книгата, заради отвратителните прояви на насилие, които се срещат почти на всяка страница, а понякога и по няколко пъти на страница, но не мога да отрека, че е гениална.

И така, отварям на съвсем случайна страница --

"It was nadsats milking and coking and fillying around (nadsats were what we used to call the teens), but there were a few of the more starry ones, vecks and cheenas alike (but not of the bourgeois, never them) laughing and govoreeting at the bar." (Burgess, 22)

nadsats, използвана, както Алекс казва, в значението на тийнейджъри, но и названието на жаргона (около 200 думи) в книгата, е транслитерация на руската наставка за тийнейджърските години (надесет? като тринадесет, четиринадесет и т.н.)

veck е съкращение на человек и означава мъж, както cheena e жена, а govoreeting, досетихте се, е ... говорене.

В едно от изданията е бил прикачен речник на nadsat, но Бърджес настоява да бъде премахнат, тъй като цели "своя собствена форма на промиване на мозъци", затова и четенето е изключително бавно и придружено с много гадаене коя the fuck e тази дума. Не знам как е постигнато в превода (знам само, че не са преведени), но при положение, че аз се затруднявам, въпреки че знам какво означават славянските корени, не мога да си представя как се справя човек, незнаещ славянски език. Изобщо, смятам, че книгата е абсолютен, помитащ шедьовър, колкото и тежка да е за четене, но също така е triggering (rape, gore, death, pedophilia), доста противна, но и невроятно стойностна книга, макар и да не е за всеки.

Когато я прочета и успея да се съвзема от нея, ще пиша пак.

ThirdSentenceThursday

Third Sentence Thursday #1 / Трето изречение в четвъртък

7:24 PM

Понеже съм си вкъщи заради грипна, ми се отвори малко повечко свободно време (т.е. мога да си позволя да мързелувам съвсем малко повече от обикновено), реших да започна нещо, което в чуждестранните книжни блогове, а именно blog meme. Има такива за всеки ден от седмицата или такива, които се правят веднъж на две седмици, или пък всеки месец.

Избрах си това, защото днес е четвъртък (duh) и защото обичам да заливам хората с рандъм красиви цитати. Смисълът на целия meme e да отворя на случайна страница от книгата, която чета в момента и да напиша третото изречение от тази страница, като по този начин дразня интереса ни читателите и ги карам да искат още повече да прочетат книгата. Обещавам: no cheating.

Както знаете от предишния ми пост, в момента препрочитам Тайната история, където буквално всяко изречение си струва, така че...

"The very colors of the place had seeped into my blood: just as Hampden, in subsequent years, would always present itself immediately to my imagination in a confused whirl of white and green and red, so the country house first appeared as a glorious blur of watercolors, of ivory and lapis blue, chestnut and burnt orange and gold, separating only gradually into the boundaries of remembered objects: the house, the sky, the maple trees." (Tartt, 113)

Прикачам и българския превод, на Стефан Аврамов, който явно е решил, че горното разкошно изречение, зашеметяващо красиво, както съм отбелязала с молив в бялото поле на книгата си, ще звучи прекалено тромаво на български и го е разделил на две:

"Самите цветове на това място се бяха просмукали в кръвта ми: впоследствие, през годините, Хампдън винаги щеше да изниква във въображението ми като неясна вихрушка от бяло, зелено и червено. А къщата първо се появяваше като ярко петно от водни бои - слонова кост, лазурно синьо, тъмнооранжево и златно - после постепенно петната възприемаха очертанията на познатите предмети: къщата, небето, ясените." (Тарт, 125)

Цялата книга е пълна с такива пълнокръвни описателни пасажи, които ме докарват до екстаз и на които казвам "word porn". Въобще, влюбена съм в стила на Дона Тарт. Поне за мен, оригиналният текст има някаква мелодичност и плавност, които ме пренасят в мястото. Самият цитат е заключителен - към края на втора глава (от осем) и обобщава една от малкото щастливи части в книгата, езикът е наситен с носталгия, от всяка дума лъха любовта на Ричард.

*
Предизвиквам my fellow book bloggers да пробват същото, защото е супер забавно. Надявам се другата седмица вече да чета друга книга (не, че имам против всеки ден да ви засипвам с цитати от TSH). Като цяло мисля, че е доста интересен начин за представяне на характерния стил на всеки писател и нямам търпение да ~~забравя да го правя всяка седмица~~.