a dragon cave full of books

"Разбий ме" обаче е ужасяващо близко до действителността. 

"Протести. Митинги. Борби за оцеляване. Виждам умиращи от глад жени и деца, разрушени, превърнати в отломки домове, провинцията е обгорял пейзаж, чийто единствен плод е гниещата плът на жертвите. Виждам мъртвешко мъртвешко мъртвешко  и червено червено и винено и мораво и наситения цвят на любимото червило на майка ти - земята е пропита с всичко това"

Джулиет Ферърс е в центъра на всичко това. Тя не е докосвала човешко същество от 264 дни. Не е виждала дневна светлина от 264 дни. Не е чувала собствения си глас от 264 дни. Докосването й е способно да убие човешко същество - това е причината обществото да я отхвърля. Това е причината да е затворена в лудница. Това е причината собствените й родители да я мразят.

Проклятието  Дарбата на Джулиет я превръща в пионка в нечия чужда игра. Някой има планове да я използва като оръжие. Да я превърне в чудовището, което тя цял живот е смятала, че е. "Разбий ме" е история за силата на човешкия дух и за най - силното оръжие на човека - свободната воля.

Изключителна комбинация между екшън и романтика, първият роман на Тахере Мафи е вълнуващо начало на една поредица с точните съставки за пристрастяващо четиво: действие, което се развива изключително бързо и те кара да препускаш по страниците, безброй много неотговорени въпроси и мистерии, герои с неясно минало и съмнителна мотивация, както и любопитен стил на писане.

Нямаш време да си поемеш дъх, докато стремглаво поглъщаш глава след глава. Мафи не спира, не се оставя на разума. Цялата книга е един несекващ поток от емоции и усещания, който те потапя в не съвсем нереалния свят на Джулиет и то доста буквално. Мислите й се разливат по редовете. Понякога без пунктуация, на един дъх. Понякога мисли, които нямат право да преминават през ума й. Понякога просто това, което чувстват сетивата - сурова страст, неподправен ужас, непоколебима лудост, непоклатима решителност.

Оригинален опит (макар и често пъти граничещ с оригиналничене) за поезия в проза, "Разбий ме" е преизпълнена с метафори, някои - красиви, някои - тромави, други - откровено дразнещи и абсурдни. Въпреки това безспорно се постига вероятно желаният ефект - романът определено се отличава от останалите young adult книги, които съм чела през близките две - три години именно със смелия подход на Мафи.


Странна, но сполучлива смесица от любовна история, антиутопия и история за супергерои, "Разбий ме" някак ми напомни за игрите от детството ми - смелата героиня, изправена пред труден морален избор, злодеят със загадъчно минало, който се опитва да привлече героинята на своя страна, морално "белият" герой - рицар в блестяща броня, симпатичното хлапе, остроумният "deus ex machina", който се явява и comic relief на историята.

И макар че клишетата не са едно или две, забързаното темпо на книгата те увлича, а въпросите, които се трупат един след друг, но упорито остават без отговор те карат да продължиш да четеш... за да стигнеш до отворения финал, характерен за първа книга от поредица. И да стоиш с отворена уста, чудейки се защо нямаш пред себе си следващата книга. Или отворена книжарница по това време на денонощието.

Interstellar (2014)

Режисьор: Кристофър Нолан

Сценарист: Джонатан Нолан, Кристофър Нолан

В ролите:  Матю Макконахи, Ан Хатауей, Мат Деймън

Времетраене: 169 минути

IMDB оценка: 8,8 /10 

Моята оценка: 9,1/10

Кориците и на трите книги са абсолютно прекрасни, кажете ми, че сте виждали по - красиво нещо и няма да ви повярвам.

"Ако Незрящ види мъртвец в деня на Св. Марк, това или е истинската му любов, или е човекът, когото ще убие."

 Блу не иска да се влюбва. От малка й е предречено, че ако целуне истинската си любов, той ще умре. На Блу хич не й се иска да убива когото и да било. А Ганси, момчето, което вижда в деня на Св. Марк, учи в Аглънби - училището за много богати и много арогантни момчета. Виждате ли, Блу хич не харесва момчетата в Аглънби - защото са разглезени богаташки копелета. Но това изобщо не значи, че иска да убива Ганси. Още по-малко да се влюбва в него.

Няма да се влюбвам в още един проблематичен trashy guy, казвам си, докато се влюбвам в още един проблематичен trashy guy.

Същевременно, Ганси отчаяно се опитва да събуди отдавна заспал Уелски крал - превърнал е това в мисията на живота си и с всички средства, и с помощта на приятелите си, се мъчи да разгадае мистерията на тайния гроб на краля - което неизбежно преплита пътя му с този на Блу. Но на Ганси хич не му е лесно, защото освен че се опитва да разбули няколковековна мистерия, трябва все пак да ходи на училище. И да се опитва да опази приятеля си Ронан... от самия Ронан.

Макар наглед да изглежда като наистина лигава романтична история, "Гарвановите момчета" въобще не се занимава с романс. Всъщност, Блу съвсем наистина няма никакви планове да се влюбва в Ганси, защото тя, Ганси, Ронан и останалите две Гарванови момчета - Адам и Ноа, наистина са се отдали на каузата да открият Уелския крал. И така, имаме една много преплетена
мистерия, много паранормално, много напрежение и стоене на тръни, и много, много хумор, който да разведри иначе тежката обстановка на много места в книгата.

Иначе композицията е проста, линеарна, следва сюжета. Това, което прави книгата специална, са героите. Може би за първи път в YA книга срещам толкова добре изградени, пълнокръвни, интересни, истински герои - добре написани герои, с минало, навици, мотивация, герои, които се отличават и запомнят, но и не са перфектни, а си имат малките дразнещи навици - въобще, герои, които са хора, а не скици на такива. Дори и главният антагонист не е представен като абсолютно зъл герой - което доста рядко се среща в жанра. Смея да твърдя дори, че това е YA поредица, която бих поставила наравно с не-YA литературата.

Стилът на писане също изключително много ми допадна: езикът е на доста високо ниво, стилът е приятен за четене и книгата се чете бързо, защото е написана толкова увлекателно, че историята те помита като водовъртеж, но не бих казала, че се чете лесно - особено, защото материята, с която се занимава, е нещо ново, непознато и объркващо. Но Маги Стийвотър си е направила проучването и книгата е изпълнена с исторически препратки и паранормални обяснения, и литературни и културни препратки - като цяло изключително добре свършена работа.

Ако си милите, че Ганси е следващият литературен герой, за когото с удоволствие бих се омъжила.... Много сте познали. И що е измислен? Егаси

Темите и проблемите, с които се занимава книгата (като изключим врачки, магия, енергия и заспали Уелски крале, които изпълняват желания, когато ги събудиш), а предполагам и цялата тетралогия оттук нататък - са изключително сериозни. На първо място, изключително много се радвам, че все повече книги и филми, и сериали се занимават с токсичните семейства. Най - сетне някой се оптива да предаде съобщението, че семейството ти невинаги е право, че е окей да си тръгнеш ако ти се налага психически, а още по - окей - ако ти се налага и физически тормоз. "Гарвановите момчета" разглежда този проблем в частност изключително сериозно и в дълбочина, с всичките му морални и физически последици. Занимава с също така със смъртта, с начините да преодолееш смъртта, да живееш със смъртта, постоянно надвиснала над теб, с емоционалните травми, с емоционалната нестабилност, със самоубийството (trigger warning), с класовото разделение, със смисъла на живота - и дали изобщо има някаква по - висша цел - и изобщо, изключително успешна coming-of-age история. Все по - често ми се случва да чета някоя YA книга, в която героите са на по 17 - 18 и едва в средата да се усетя, че не са по - големи от мен. Че аз съм колкото тях и - леле! - дори съм по - голяма от някои, и чувството е изключително странно. Радвам се, че темата с невъзможната любов и бла - бла е избутана настрани, като междувременно се прокрадва и темата за LGBTQ+ - естествено, съмнявате ли се в книгите, които чета - като е съвсем леко засегната в първата книга, но във втората - "Крадците на сънища" - си е вече по - сериозно подхваната.

Има и доста символи - Маги Стийвотър явно обича да си играе с тях, като повтарящ се такъв е гарванът, във всичките му възмжони форми, прояви и значения. Като цяло "Гарвановите момчета" - и въобще, тетралогията "Цикъл на Гарвана" - е мрачна, вълнуваща, поглъщаща история с герои, в които просто няма как да не се влюбиш (thug trash boy Ronan, както и rich smart little puppy Gansey, вас гледам, кхм) и докато на мен ми остават още две излезли и една тепърва предстояща да излезе книга, искрено ви препоръчвам да се сдобиете някак с първата и да се присъедините към моята болка. За съжаление, доколкото ми е известно, поредицата все още не е преведена, но наистина се надявам някое бъларско издателство да поправи грешката в скоро време (понеже има български герой вътре).

Този уикенд във Враца се проведе националният кръг на Националната олимпиада по английски, на която, освен аз, беше класирана и Зинка. Eстествено, нямаше как да пропуснем тази възможност, и в крайна сметка си направихме мини мийтъп.

В общи линии имаше много пищене, прегръщане и awkward мълчание и inside jokes, както и съобщения от рода на "аз съм на твоя етаж" и "слез в лобито" и разни подобни и, кълна се, няма думи, с които да мога да предам вълнението от това да се намираме на един етаж една от друга. След като си уговорихме среща в лобито и се засякохме някъде по етажите, решихме да завладеем Враца. Натъкнахме се (косвено) на hardcore фен на Доктор Ху:



След като се опитахме да се доберем до детска площадка ('щото люлки) и получихме кръвнишки погледи от малки деца, обиколихме няколко пъти в кръг понеже нулево чувство за ориентация и обсъждахме как всички хора, наречени Крис, явно са super-duper-hot, в крайна сметка се паркирахме на една пейка и джъджвахме хора (радвахме се на кучетата, tho (има ужасно много кучета във Враца (всичките си имат якенца))).

Нямаше да сме ние ако нямаше селфита:

Е с'а, яки ли сме, или да?

Когато търпението на всички в книжарницата беше опънато до краен предел, решихме, че е време да си тръгнем (enter: още кучета с якенца). Гледката от площада във Враца, fyi, e нещо спиращо дъха, съжалявам, че нямах(ме) качествена техника, за да снимаме подобаващо за какво става въпрос, но ето аматьорска снимка:

Мина доста време откакто прочетох "Мечът на истината" на Тери Гудкайнд и за последно препрочетох "Песен за огън и лед" и доста отчаяно ми се четеше епично фентъзи. Обичам да се потапям в напълно измислени светове, където има магия, битки с мечове, магия, дракони, епични злодеи. Освен това, поради мащабността си, жанрът предполага и (почти винаги) невероятен стил на писане.

Затова и започнах Малазанска книга на мъртвите на канадския писател Стивън Ериксън. Поредицата се състои от десет книги - доста дебели, както можете да предположите - и ако сте фенове на жанра, съмнявам се да не сте я чували. Историята обхваща стотици (може да отиват и към хиляди) герои от различни раси, различен пол, различна сексуалност, част от които дори не се срещат; развива се в мащабен, наистина добре развит свят (със страшно много сложни и объркващи карти, обичам книги, които имат карти) и е написана именно с идеята да разбие всякакви фентъзи клишета, съществували някога.

Това, което е наистина любопитно, е, че няма никакви обяснения. Потапяш се в историята- не, scratch that, гмуркаш се в историята с главата надолу и нямаш никакъв избор - искаш или не искаш, повлечен си от бурния ход на събитията и трябва да наваксваш в движение, сам да се опитваш да свържеш откъслечната информация, която си събрал оттук - оттам, докато междувременно се сблъскваш с нови и нови герои и нови и нови събития и факти.

Да не говорим как кориците са pretty as fuck.

До момента "Лунните градини" има всичко, което искам от една книга, доколкото знам, по - късно се появяват и други:

• репрезентация на people of colour (като това в случая означава и синекожи и какви ли не -кожи), но и толерантност и никакъв расизъм;
• жени - воини, жени in positions of power, жени, които са наравно с мъжете и когато някой посмее да се опълчи на това е смятан за идиот. освен това, жените - воини не са грозни или нещо, което да ги "спира да са пълноценни членове на обществото", а просто жени, които ей така между другото са и воини;
• невероятен стил на писане (както ще видите след малко);
• LGBTQ+ герои, които са приети съвсем нормално в света на Малазан; 
• дракони; 
• магия;
• герои, които умират ужасно много и ужасно неочаквано.

Единственото, което мога да кажа, е, че текстът си върви така през цялото време и е истинско удоволствие за сетивата да се чете. Искрено препоръчвам и си търся fellow фенове, на които да мрънкам, когато някой умре.

Миш being cute as hell

Зин being adorable as fuck

Me being.... me?

Зинка  ме тагна, така че нямаше как да й откажа. Понеже тя вече тагна Миш, а аз не познавам другите блогърки, тагвам всеки, който иска да го направи.