Нацистка Германия. Зима. Малка книжка с черна подвързия. Момиченце, поразено от скръб. И кражба.

След смъртта на братчето й, малката Лизел Мемингер е оставена на грижите на приемно семейство. В малко немско градче, на улица, която прадоксално-иронично носи името „Рай”, Лизел пораства. Това е една история за невинността на детството, опорочена от нацистките жестокости. Това е една история за ценността на приятелството, за първата любов, за детските игри, чрез които се научават най – важните морални уроци. История за това как “семейство” невинаги означава кръвна връзка. И най – вече, това е една история за думите. Защото в книгите, които Лизел притежава – тези, които е получила като подарък и тези, които е откраднала – тя открива себе си, открива един цял нов свят, който и вдъхва вяра в доброто.

Със завидно майсторство, Маркъс Зюсак разказва една история съвсем не непозната на литературния свят: история за осиротяло дете в Нацистка Германия. Но „Крадецът на книги” е уникална и неповторима книга. И въпреки че сюжетът на пръв поглед не е нещо необикновено, героите - толкова реалистични, че сякаш всеки момент ще изскочат от книгата – успяват да очароват, да запленят читателя. Не можете да прочетете тази книга без да се влюбите в героите й. Разказана от името на Смъртта, историята на малката Лизел засяга вечните проблеми за доброто и злото, за смисълът на думите, за тънката граница между любов и приятелство, за приятелството въпреки предразсъдъците, за жестокостта, за надеждата, за семейството…

Един съвет – не четете тази книга. Не четете тази книга, освен ако не искате да се смеете със сълзи. Не четете тази книга, освен ако не искате лицето ви да подпухне от плач. Не четете тази книга, освен ако не искате да преоткриете детското в себе си (или да си спомните, че никога не сте го губили). Не четете тази книга, освен ако не искате сърцето ви да бъде откраднато от малката крадла на книги. Не четете тази книга, освен ако не искате никога да не я забравите.